Покачването на цените на жилищата ще продължи и през 2026 г., но то ще бъде по-умерено, като поскъпването ще бъде едноцифрено, с около 6-10% за година, прогнозират брокери. Придобиването на имот остава изключително добра инвестиция, но покачването на цените ще бъде в съответствие с ръста на доходите.

С приемане на еврото отпадна еуфорията от очакванията за поскъпване във връзка с влизане в еврозоната. Очакванията са хората да имат по-рационални мотиви при взимането на решение за покупка на имот. Но остават фундаменталните фактори, които влияят на търсенето, а те са желанието на хората да живеят в по-хубав дом, покачването на доходите и добрите условия по ипотечните кредити.

Опитът на последните три държави, присъединили се към еврозоната - Хърватия, Литва и Латвия, ясно показва, че самото въвеждане на еврото не води до рязък ръст на цените. Смяната на валутата е по-скоро технически процес на обръщане на кредитите от левове в евро. Но цените нарастват, а основната причина за това е голямото търсене. Основният двигател на пазара на имоти са българските домакинства, подкрепени от растящи доходи и ниски лихви по ипотечните заеми. Най-активни са купувачите с високи доходи, включително част от държавните служители, чиито възнаграждения през последните години бяха повишени осезаемо.

Инвеститорите, които купуват с цел отдаване под наем, също ще запазят активността си в София, Варна, Пловдив, Бургас и в курортите, а българите, работещи в чужбина, заедно с чуждестранните купувачи, вече имат по-лесен достъп до пазара на имоти благодарение на еврото, което прави сделките по-удобни. С приемането на еврото България става по-привлекателна за купувачи от другите държави от еврозоната, което постепенно ще доведе до покачване на търсенето.

Данните на Евростат и Европейската централна банка за Хърватия, Литва и Латвия показват, че при влизането им в еврозоната това не е била единствената причина за поскъпване на имотите. Цените на жилищата там са нараствали и поради други фактори - доходи, лихви и предлагане. Опитът на Латвия и Литва показва, че цените на жилищата се повишават дори при ниска инфлация, а в Хърватия поскъпването е значително въпреки високите лихви. Това потвърждава, че дългосрочната ценова динамика зависи най-вече от доходите, състоянието на икономиката и предлагането.