Институтът за пътна безопасност (ИПБ) обяви, че независимо от всички хвалби на властта колко много нарушители на средната скорост били засечени, то до момента няма връчен нито един електронен фиш и на практика няма наказан нито един човек.

"Въпреки многократните медийни съобщения за хиляди нарушения на средната скорост, към момента няма връчен нито един електронен фиш на нарушители. Близо 20 дни след влизането в сила на промените в Закона за движение по пътищата (ЗДП), няма данни да е санкциониран водач на моторно превозно средство за нарушена средна скорост", пишат в становище до медиите от ИПБ.

Според организацията, това поставя под въпрос ефективността на новите мерки и показва, че липсата на своевременно правоприлагане значително намалява въздействието на наказанията. Освен това, към момента не е наложена санкция на нито едно чуждестранно МПС, което подчертава още един проблем в изпълнението на закона, смятат от ИПБ и добавят, че "статистиките от началото на септември показват значително увеличение на загиналите при ПТП в сравнение с миналата година, което още повече поставя под съмнение ефективността на предприетите мерки".

През последните седмици, АПИ, МВР и тол системата се хвалят постоянно, че са засечени хиляди нарушители на средната скорост. Така бе обявено, че само за 60 часа през дългия уикенд тол камерите в страната са заснели над 1600 скоростни нарушения. Най-много те били в област Видин, Северната скоростна тангента на София и черната отсечка край Телиш.

Новата норма, новото наказание и използването на тол камерите за санкции бяха въведени с последните промени в закона за движение по пътищата. Според тях, чрез камери в началото и в края на всеки участък се отчита времето, за което едно превозно средство изминава разстоянието, и ще се изчислява средната му скорост. Ако тя е по-висока от максимално допустимата според Закона за движението по пътищата, ще се регистрира и данните ще се предоставят от Националното тол управление на Министерството на вътрешните работи, което налага съответните санкции.

„1200 камери засичат средна скорост. Системата е направена за превенция. Високопрецизни навигационни системи следят моментната скорост на колите на тол управлението. По този начин автоматично калибрираме моментната скорост, засечена от камерите, както и тази, регистрирана от автомобилите ни. Целта е да постигнем необходимия процент точност, който е 3% по стандарт", обяви само преди дни шефът на Националното тол управление Олег Асенов.

Той обяви и, че се надява през октомври да получи необходимия стандарт и да може да сертифицира заснемане на моментна скорост чрез камерите, които снимат и номерата на колите. "Финализираме тестовете за контрол на нарушения при отчитане на моментна скорост за чужди МПС. Ще помагаме технически на МВР, за да спират нарушители. Надявам се до 1 ноември да сме готови с цялата техническа инфраструктура.”, посочи Асенов.

В началото на септември директорът на Националното тол управление Олег Асенов обяви, че от 12:00 ч. на 6 септември започва засичането и глобяването за средна скорост чрез той камерите, а от 00.00 ч. на 7 септември започват и глобите.

Отсечки от повече от 1200 км от пътната мрежа ще бъдат обект на контрол за средна скорост, съобщи той и разясни, че още от първата минута ще има 22 точки на контрол. Става въпрос за участъци по всички автомагистрали, както и на ключови отсечки с висока концентрация на катастрофи.

Утвърден е график, според който до края на годината средната скорост ще се контролира по над 1200 км от пътната мрежа.

Санкциите за превишена средна скорост са същите като при превишаване на моментната.

На сайта на Националното тол управление - в секция "Въпроси и отговори", шофьорите могат да намерят подробна информация колко е средната скорост за даден участък и кои са отсечките, където ще се извършва контрол:

"Като на сайта на Националното тол управление динамично се актуализира информацията за текущо преминалите първоначална проверка отсечки. Към момента те са 14 на брой, като със старта ние ще бъдем готови с 22 отсечки, които ще покриват участъци от всички автомагистрали, а така и ключови отсечки с висока концентрация на пътнотранспортни произшествия", обясни Олег Асенов.

Само преди дни Институтът за пътна безопасност обяви, че общата дължина на първите планирани участъци е около 120 километра, което представлява едва 0.6% от цялата републиканска пътна мрежа, възлизаща на над 20 000 км. Оттам предупредиха и, че камерите на тол системата не са създадени за контрол на скорост, а за таксуване. Опитите те да бъдат пренастроени за засичане на средна скорост ще създадат сериозни правни проблеми и ще доведат до ограничена ефективност, сведена до няколко участъка.

От тол управлението обявиха, че в средата на октомври пък ще започне и контролът за претовареност на тежкотоварните автомобили, като от следващата седмица ще се работи с бранша. "Трябва да има от една страна осигуряването на еднакви конкурентни условия при превоза на товари. От друга страна - съхраняване на пътната мрежа от движение на пътни превозни средства, които са с по-голяма обща допустима техническа маса, отколкото това е разрешено, което води, естествено, до разрушаване на пътната мрежа и увеличаване на разходите за нейната експлоатационна поддръжка", каза Асенов.

В началото ще има 20 контролни точки, които поетапно ще се увеличават, разясни той, "В зависимост от постигнатите резултати, имаме възможност динамично да ги разширяваме, като максималният брой са 100 точки за претегляне в движение, но не всички е необходимо да бъдат калибрирани, тъй като на част от тях няма чак толкова голяма интензивност на тежкотоварен трафик".