Стигнали сме момента, в който към България се връщат повече хора, отколкото я напускат, сочат данни на НСИ.

След колапса от 90-те и миграционната вълна от източна Европа, първо Словения и Чехия достигнаха този преломен момент. После Полша и Балтика, после Унгария. Отдавна се чудих как се движим ние и кога също ще затворим нетната загуба на население от миграция, както се случи при тях. За съжаление нямаше точни данни, които да ни дадат отговор.

Сега, за първи път вече официално имаме данни, че и България мина към списъка със страни, в които повече хора се завръщат, отколкото ги напускат. Това е стъпка номер едно, и може би най-важна, по пътя за демографското оцеляване на едно изчезващо общество. Сега е въпрос на време да стабилизираме "изтичането" на хора от страната, ако този нетен позитив се задържи. А той изглежда вече е значителен - около трима души се връщат в България за всеки един, който напуска. (в данните на НСИ е посочено, че става въпрос за трайно заселващи се/напускащи)

Успеем ли в това да не губим механично население от миграция ще следва най-трудната част - вдигането на раждаемостта тук в страната, и то до санитарния минимум от 2.1, нужен за това едно население да не изчезва. Там вече е редно да черпим опит от страните по света, които са успели да направят пробиви - Унгария, Чехия, Израел и други.

Целенасочено проучване на успешните в тази сфера политики и тяхното прилагане в България става все по-жизнено важно. Това ще е и водещо изискване на Месец на семейството и шествието ни на 17 Юни тази година.