Бургаско семейство се бори вече близо месец за живота на 67-годишна жена, като се лута в омагьосан кръг между линейки, личен лекар, болници. Дъщерята на жената – Светла Капелова, разказа с много болка за драматичния път, по който минават близките й. „Уважаваме лекарите, техния труд и знания, но отношението на някои от тях е недопустимо, когато се касае за човешки живот. За тях това може да е поредният случай, но за нас е трагедия, защото се касае за живота на човек, при това близък. Всички имаме семейства и искаме адекватна реакция към здравето на хората, които обичаме. Друго има ли значение?“, пита риторично Светла. Разказът й показателен за случай на семейство, попаднало в обръч, в който човек може рязко да загуби доверие към цялата система и показва пукнатини в нея.

Ето и хронологията на събитията и разказа на притеснената дъщеря, която едва сдържа сълзите си, докато говори:

„На 13-и май изписаха майка ми от УМБАЛ-Бургас след инсулт. Трябваше да посетим личната лекарка, за да й бъдат изписани лекарствата за инсулт. Дъщеря ми отиде да й занесе епикризата. Д-р Чавдарова от Четвърта поликлиника видяла епикризата, изписала лекарства и дъщеря ми отиде да ги купи и да ги занесе на баба си. Майка ми две седмици нямаше подобрение. На 27-и снаха ми отиде да види майка ми как е, а тя е била много зле – цялото тяло трепери, повръща, не може да стане. Снаха ми решила да погледне какви лекарства пие и да свери с това, което пише в епикризата от болницата. Оказва се, че д-р Чавдарова не изписала нито едно от лекарствата, които са шест и са предписани от лекуващия лекар в УМБАЛ-Бургас. Отидохме до Четвърта поликлиника, за да бъдат изписани лекарствата, след като две седмици реално е била без лечение. Д-р Чавдарова се оправда с това, че не били по Здравна каса. Това нея трябва ли да я интересува? Аз мога да ги платя. Тя ме попита защо не ги изписал лекуващият лекар от УМБАЛ. Аз трябва ли да знам това? Всичко е изписано в епикризата. Там всичко дори беше подчертано. Трябват 11 лекарства, от които шест са за инсулта, нито едно не беше изписано от личния лекар.

На 27-ми вечерта в майка ми се влоши. В 21 часа брат ми и снаха ми викат линейка, обясняват абсолютно всичко, което разказах. Лекарката от Бърза помощ й била „Деган“ и си тръгнала. В 22,30 часа се чухме с майка ми по телефона и тя каза: „Много съм зле, идвайте“. Отидохме – тя цялата се тресеше. Звъннах на 112, обясних им случая, свързаха ме с „Бърза помощ“. Обясних всичко подробно. Казах, че лекарката преди това й е била само „Деган“. Отсреща започнаха да ми се карат, че аз не съм била никакъв лекар. Аз се ядосах, започнах да повишавам тон, нарочно им казах, че съм журналист, въпреки че не съм. Тя ме заплаши като се обърна към някого: „Пратете полицията на адреса“. Нямало е никакъв панаир, представяте ли си – да ме заплашват с полиция?! Изпратиха „Бърза помощ“, дойде млада лекарка. Още с влизането ме пита дали аз съм журналистката. Майка ми цялата се тресеше. Лекарката ме попита какво трябвало да направи - да я вземат в болницата ли. И на нея обяснихме подробно всичко. Казах, че държим да е в „Бургасмед“, защото смятам, че там вниманието е по-голямо. Свалихме майка ми до линейката. Шофьорът, който също се държа грубо, попита къде да кара. Лекарката му отговор – към Шокова зала. Намесих се и казах, че държа да е в „Бургасмед“, още повече че говорихме преди това по темата. Попитах: „Ако е вашата майка, къде ще я закарате, в шокова зала или в „Бургасмед“? Отново ме заплашиха с полиция. Защо? Цяла вечер с полиция ли ще ме заплашват, когато нищо лошо не съм направила, освен, че искам нормално отношение към болната ми майка, която пред очите ми се влошава? Разписах документи, че държа за „Бргасмед“. Обиколихме целия град, докато стигнем до там. Отидохме там, посрещна ни културен млад лекар, показахме му документите. Той излезе и ни обясни, че тъй като майка ми е била лекувана в УМБАЛ-Бургас и не е минало месец от лечението, е трябвало да минем през Шокова зала и оттам евентуално- в „Бургасмед“. На нас това никой не ни го обясни преди това в линейката. Ако знаехме, щяхме да решим.

Ние казахме, че ще си платим, но държим да е там. Слезе невролог. Обяснихме наново всичко. Майка ми едва стоеше. Лекарката се обърна и ми каза: „След като искате да е тук, лечението ще е 882 лева“. Как го изчисли, без да погледне нищо. Мъжът ми попита какво ще включва лечението, но аз му казах: „Няма значение, те си знаят“. Смятах, че тази сума ще трябва да бъде платена след лечението, когато вече се знае какви лекарства и терапия се включват в нея. Лекарката обаче каза – отидете да платите на регистратурата. В полунощ не носим 1000 лева в джобовете си. Тя каза: Ше отидете да вземете?“. Ами ако нямаме пари в момента? Майка ми няма как да избяга, тя е зле. Целта сякаш беше да се откажем. После видяхме на фактурата, че пише, че това е авансово плащане. В случая парите нямат значение, стига да знаем, че ще бъде наистина приложено лечение. Но редно ли е така да се плаща?

Днес отидох да занеса някои принадлежности на майка ми, излезе една лекарка, която попитах какво е състоянието на майка ми. Жената каза, че състоянието на майка ми е влошено, тя вече е със забавени реакции.

Това е нашата сага. Не знам какво да правим вече. Това е един омагьосан кръг . Кой ще носи отговорност за това нещо? За един месец я съсипаха. Тя работеше доскоро, беше съвсем жизнена жена. Грешка след грешка и страшно лутане ни доведоха до тук. Дано има промяна в това отношение. Не знам какъв ще е изходът от нашата драматична ситуация, но нека не страдат и други хора. На всеки човек животът на близките му е мил, единствен и неповторим. Дали някои лекари разбират това?“

БургасИНФО е готов да публикува позиция на засегнати страни по случая.