В опита си да бъде оригинален, бургазлията Димитър Рачков тази вечер стресира зрителите с гавра с едно от най-тъжните български стихотворения.
Темата беше "София срещу провинцията" и различните диалекти. Спореха Бат Венци и Килата.
След като премина вялото надприказване, Рачков се изправи пред публиката и реши да обясни как би звучало стихотворението на Вапцаров "Прощално" на бургаски, видински и родопски диалект. Бяха използвани думи като "зъркели", "зверене", "скиване", па "кат ми писне хващам пътя" и всякакви диалекти думи и изрази, даже сленг.

Нямаме нищо против бургазлията да си прави шоу. Но има граници, които не може и не бива да се прескачат.
Да иронизираш ухилен и с опулени очи едно от последните стихотворения на Вапцаров, който вече е осъден на смърт и знае, че до часове ще бъде разстрелян, едно произведение, в което влага цялата си любов и тъга, е кощунство.
Това е подигравка с род и родина, с поезията, с чувствата на един отиващ към смъртта си човек и с българската класика.
Това е разкъсващо тъжно докъде сме стигнали в името на рейтинга, който стига до олекване, че и по-зле.

До изключване на телевизора.

Не остава нищо свято, нищо непоругано.
Остава само един горчив вкус в устата.

Ето го стихотворението.

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Как беше интерпретирано, просто нямаме сили и желание да кажем.