Злоупотребите с болничните листове налагат промяна в системата, настоява бизнесът.

"Първите 3 болнични дни реално не ги плаща работодателят, както е по закон, а съвестните работници, които се трудят, вместо тези които се правят на болни", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред bTV.


Освен това заяви, че на година се изплащат и допълнителни 5 млн. лв. от предприятията, без да се имат предвид изплащанията от НОИ.



Велев заяви, че злоупотребите с болничните листове растат.

Според него законодателството е направено така, че да стимулира масови кражби и корупция.

Като ефективна мярка той обясни, че в повечето европейски страни има т.нар. дни на изчакване, при които обезщетението е много по-малко, а в някои случаи то подлежи и на данъчно облагане.

Специалистът подчерта, че според официална статистика за последните 3 г. в страната има около 3 300 отменени болнични листове.

Д-р Николай Брънзалов от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари изтъкна, че бизнесът не страда заради лекарите.

Той обясни, че работата на медицинските лица е да прегледат пациента и да го върнат възможно най-бързо на работа. По думите му е много трудно да се докаже, че човек не е болен, а за времето, в което е отсъствал, лекарят е задължен да издаде съответните документи.

Брънзалов каза, че ако има злоупотреби и лоши практики, то би следвало те да подлежат на наказателна отговорност.

"Ние като лекари не защитаваме лоши практики”, допълни още той.

Според него е важно да се направи статистика за това колко болнични дни са отпуснати по отделните пера на заведенията, колко души са хоспитализирани и колко време им е дадено за възстановяване.

Той заяви, че Българският лекарски съюз иска среща с бизнеса, за да обсъдят проблемните точки.

Икономическият експерт Мика Зайкова категорично се обяви против спирането на плащане при болест. По думите ѝ това е "нечовешко и незаконно”.

Тя подчерта, че злоупотреби с болнични дни и средства трябва да бъде криминализирано. Освен това е нужно
въвеждането на строг и ефективен контрол от страна на здравното и трудовото министерства.

Според експерта обезщетението трябва да се плаща, но не и от бизнеса.

По думите ѝ това е било временна антикризисна мярка, която законодателството е превърнало в постоянна, за да спаси някои институции от фалит.

Зайкова изтъкна, че броят на хората, които наистина страдат от различни заболявания е много по-голям от тези, които не са, но не присъстват на работното място.