Нарастващият брой процедури за наемане на работници от трети държави у нас не означава натрупване на постоянно растящ чуждестранен персонал на пазара на труда, а по-скоро отразява различните етапи на процеса и високия дял на сезонна заетост. Това коментира д-р Жасмина Саръиванова, директор „Индустриални отношения" в Българската стопанска камара (БСК), в предаването „Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

По думите на Саръиванова работниците от трети държави запълват предимно позиции, за които няма достатъчно кандидати сред местната работна ръка, но не представляват заплаха за българския пазар на труда.

Данните на Агенцията по заетостта сочат близо 50 хиляди процедури за граждани от трети държави през 2025 г., докато уведомленията към Главната инспекция по труда са значително по-малко. Причината, обясни тя, е че разрешението за работа е само една от стъпките в процеса, а част от кандидатите така и не започват работа заради визови процедури или лични обстоятелства.

Голяма част от издадените разрешения – над 50% от общо 49 179 – са свързани с краткосрочна сезонна заетост, при която работниците не остават трайно на българския пазар на труда. Според Саръиванова натрупването на подобни данни за няколко поредни години може да създаде подвеждащо впечатление за реалния брой чуждестранни работници, тъй като една и съща процедура нерядко се повтаря в различни периоди.

Според анализа на БСК гражданите на трети държави съставляват едва около 2% от всички заети лица у нас. „Това е горе-долу около 2% от целия брой наети, което означава, че не е кой знае колко много, но от друга страна, естествено е този брой да се увеличава", посочи Саръиванова, като добави, че сходна тенденция се наблюдава в целия Европейски съюз, а също и в държави като САЩ и редица азиатски икономики.

Тя подчерта, че трудовата миграция не може да бъде единственото решение на проблема с недостига на кадри – ключово значение имат образованието, дуалното обучение и подготовката на специалисти, отговарящи на реалните нужди на пазара на труда.

По думите на Саръиванова няма данни наемането на чуждестранни работници да води до съкращаване на български служители или до отказ от наемане на местна работна ръка, нито доказателства, че присъствието им оказва натиск върху нивото на заплатите. „Един работник от трета държава по никакъв начин не трябва да бъде нито толериран, нито дискриминиран. Той разполага с тези права и с тези задължения, разбира се, с които разполага и българският работник и служител", заяви тя.

Според представителя на БСК е необходимо институциите да подобрят обмена на информация помежду си, за да се изгради по-ясна и точна картина на процесите на трудовата миграция у нас.