Недостиг на квалифицирана работна ръка в България води до отказ на поръчки и невъзможност на изпълнението им. Темпото и необходимостта от кадри много по-високо от роботизацията и автоматизацията в производството. Това каза Ивайло Славов, член на УС на Германо-българската индустриално-търговска камара, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

В момента в България работят над 120,000 души от трети страни, но недостигът на работна ръка е около половин милион.

Според събеседника основният вариант е внос, което е сериозно предизвикателство пред държавата. Основната тема е как можем да интегрираме тези хора. В развитите страни делът на чужденците стига до 25, 30 и дори 40%. В България е под 5% и дори под 3%.

През последните години беше постигнат съществен напредък, което доведе до този ръст от 10,000 до 120,000. За да се насърчи темпото, трябва да се разгледат всички законови разпоредби, които могат да бъдат оптимизирани. „Например, в Полша времето за получаване на разрешение на работа е около месец и половина, докато в България е около четири месеца и половина“, коментира гостът.

Индия, Непал, Узбекистан, Украйна и Молдова са основните държави, от които България привлича работници.

Нереализиран потенциал има във Виетнам, тъй като хората познават България, а някои и са работили тук.

В България много често се случва да има непредвидимост при поставяне на ограничения, данъци и такси, което обикновено идва в края на годината, когато всички компании вече са направили бюджетите си. Това е, което смущава бизнеса. Друга голяма тема е прозрачността и върховенството на закона.

„Това търпи сериозна критика от всички големи германски инвеститори. Критиката е справедлива, тъй като много често липсва желание за сериозни реформи“, обясни Славов.

Независимо от изборите политическите класа в България трябва да приеме правила, по които да работи по отношение на предвидимостта и осъществяването на законодателни промени. Гостът посочи, че управляващите трябва да започнат да мислят по-икономически и стратегически.

Нужна е програма до 2030-та или 2035-та година, която да посочи сферите, в които България ще се развива.

По този начин цялата политика може да работи съвместно с бизнеса за реализирането на тази цел.

„Третото ниво е съдебната система, където ако не се направят необходимите реформи, за да бъде спокоен бизнесът“, категоричен е Славов. Ако ние сме един рай по отношение на данъчната политика, съдебната система е сферата, в която изоставаме. Ако променим това, можем да постигнем резултати, сходни с Ирландия, където БВП от глава на населението е сред най-високите в Европа.

Трябва да олекотим държавния апарат на ниво ЕС. След Давос излезе тезата за Европа на две скорости. „Тази тенденция не е положителна за България, но това събуждане е добра новина, тъй като европейските политици си дават сметка, че не може да се продължи така“, отбеляза събеседникът.