Във времената, в които бях съветник на Петър Стоянов (1997-2001), приватизацията беше „мръсна“. Това разкрива световноизвестният професор по приложна икономика, считан за „баща на валутния борд“ у нас Стив Ханке в ексклузивно интервю за „Монитор“.

В него той разкрива, че по времето на кабинета „Костов“ фирми в Европа и Америка, които са познавали проф. Ханке и са знаели, че е съветник на Стоянов, са му се оплаквали, че е невъзможно да правят бизнес в България заради „повсеместна корупция“. Една от компаниите дори му е връчила документи и доказателства. Именно тях той е занесъл на Стоянов в куфарчето, за което разказа в интервю за bTV преди две седмици. Какво е имало в куфарчето, ще даде ли показания проф. Ханке Ханке пред прокуратурата в рамките на разследването, стартирано от държавното обвинение, кои са двете велики институции в България според него и защо счита, че страната ни трябва да се придържа към валутния борд четете утре. Наскоро проф. Ханке уличи бившият премиер и създател на задкулисните икономически кръгове у нас Иван Костов в корупция. Световният икономист разказа как преди повече от 20 години е занесъл куфарче с документи, уличаващи Командира в корупция при тогавашния президент Петър Стоянов. Разкритията Ханке прави в отговор на въпроса на Иванов, какво икономистът очаква да се случи в резултат на тази проверка и какво си спомня той от тези времена. Много съм наясно с темата, думата и прочее.

Сега, за България. След като пресякохме хиперинфлацията през 1997 г., когато бях съветник на президента Стоянов, го посъветвах, че следващият проблем, с който трябва да се занимаем, е огромен – корупцията. Отвърнах му, че вече имам доказателства, той ме погледна смутен и попита „И, къде са?“ Показах му това. Куфарчето, което винаги носех в България. Пълно с документи, доказващи случай на корупция. Извадих ги от куфарчето, той попита дали може да ги копира и го направи. Докато секретарката ги копираше, Стоянов се обади на Костов, тогава премиер, и му се развика по телефона. Не разбрах какво му казваше, защото беше на български, но ясно схванах посланието – „професор Ханке те е хванал в крачка“. Той се съгласи и всеки път като го видех повтарях „Проблемът е корупцията, трябва да направим нещо по въпроса“, а той ми отвръщаше, че нищо не може да направи без доказателства.