Анонсираното достигане на средна заплата през 2021 г. между 1400 и 1500 лева е постижимо и възможно, според прогноза на Министерството на финансите, базирана на последни предварителни неофициални данни на националната статистика. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Състоянието на пазара на труда предполага подобно съотношение на инвестициите в труд и капитал, допълни Горанов, цитиран от bTV.

"Предлагаме от 1 януари 2020 г. минималната работна заплата да бъде определена в размер на 610 лева (с 50 лв. повече от сегашните 560), за 2021 – в размер на 650, колкото е хоризонтът на мандата на това правителство, и разбира се очакваме дебатът по отношение на определяне на минималната работна заплата да продължи, за да не се налагат административни решения", посочи още той. По думите му в този бюджет има достатъчно буфери, той е изпълним и до голяма степен намира баланса между основните сектори, които финансира държавата. Съвършен бюджет няма, този изпълнява приоритетите на сегашното правителство, заяви финансовият министър. Смятам, че липсата на изненади в бюджета е добрата новина, чухме и такава критика, каза още Горанов.

Прогнозируемостта в политиките, която наложихме в началото на управленския мандат, изисква и предполага големите мерки, които сме начертали да бъдат последователно изпълнявани, посочи министърът и изтъкна, че се запазва данъчната тежест. "Последователно се стремим да "притискаме" бизнеса към увеличение на доходите, както по линия на минималните доходи, така и по линия на разходите, които ние заплащаме за труд в бюджетната сфера", каза финансовият министър. Той посочи още, че се увеличава възнаграждението на преподавателския персонал. Държавният дълг намалява. Оптимисти сме, че всички цели, които сме си заложили в началото на този управленски мандат, с последния цял бюджет, който ще се изпълнява в него, ще бъдат доближени, заяви финансовият министър. Инвестициите в основен капитал ще се повишават, въпреки очакваното възстановяване на износа по-високото вътрешно търсене ще се отрази в повишение на вноса и увеличение на отрицателния принос на нетния износ до около 1, 5 на сто от БВП, каза министърът. В прогнозния период се очаква леко забавяне на инфлацията около 2,1 на сто годишно в сравнение с 2,5 на сто за 2019 г., поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола. Вътрешните фактори за инфлацията се запазват и те произтичат основно от платежоспособното търсене на домакинствата, което е благоприятствано от нарастването на доходите и исторически ниската безработица, каза финансовият министърът и допълни, че принос има и растежът на кредитите. В номинално изражение след ревизията на националната статистика прогнозният БВП за следващата година се очаква да достигне 126,7 млрд. лева, през 2021 г. – 134,9 млрд. лева, и 2022 г. – 143,3 млрд. лева. Министърът каза, че се очаква по-благоприятно развитие на фиска до края на 2019 г.Горанов информира, че в рамките на прогнозния период коефициентът на безработицата се очаква да се запази с тенденция за намаление, която ще се реализира с по-бавни темпове от сегашните и се очаква безработицата да достигне до около 4 процента през 2022 г. спрямо очакваните нива за тази година от 4,4 на сто.