И докато светът следеше трансферните прозорци и възхваляваше Ливърпул за брилянтната си игра, един друг червен тим сякаш за пореден път влезе в коловоза на дежурните прогнози. Лятото не беше особено лесно за Манчестър Юнайтед. Солскяер сякаш вдъхна достатъчно респект сред опонентите, но за зла традиция, отново дойде в разораната футболна нива, където всеки е правил каквото и както може. Манчестър Юнайтед е отбор с традиция.

С нов треньор играе добре, но до следващия сезон, отборът, ръководството и мениджърът сякаш говорят на 3 различни диалектни форми на мандарин и съответно става невъзможно да открием дори някаква връзка между тях. И така, отново стигаме до критичната точка и онези експертни и сърцераздирателни мнения от всички за червените дяволи. За пореден път осъзнаваме, че сякаш след сър Алекс Фъргюсън, този отбор отказва да отплава на пристанището и ако го разглеждаме като кораб, дори плъховете са го напуснали.

От време на време идва нов капитан, но вместо да тръгне смело напред, неговото единствено решение е да извършва туристически разходки и до края на сезона с някакви кански мъки да успява да се закрепи поне в по-горните редове на английското първенство. Да не говорим, че екипът е толкова вдъхновяващ, че всеки е готов да извади очите на съотборник. Дали умишлено се привличат все конфликтни личности или Манчестър Юнайтед за пореден път се ръководи от маркетинг стратегия - това не можем да знаем.

Но при всички положения не се изгражда отбор. Не на последно място се появи и изказването на Пол Скоулс, който заяви, че за следващите две години няма смисъл да спрягаме червените дяволи за някакви спортни успехи. Статистически погледнато, това е един от най-лошите сезони, започвали някога. Дежурните успокоения, че момчетата тепърва ще трябва да се адаптират на новия стил на игра е поредната добра реклама, в която сякаш много малко хора вярват. За последните няколко години, Манчестър Юнайтед се адаптира към новите мениджъри, не към новата игра. Много от букмейкъри, в това число и букмейкъра на bet365 (повече за тях от това ревю) реагираха и веднага започнаха да сменят коефициентите за всички предстоящи срещи на "червените дяволи".

Мнозинството от 11 души е готово да бойкотира всеки, който отказва да се съгласи с тяхното мнение и както обикновено, до края на сезона, успяват да му гарантират отпадането. Такава беше съдбата на Моуриньо, който напомни, че тук има много работа и наследството, оставено от предишните треньори е доста рехко, за да се очаква изграждането на таланти. Титуляри има, таланти от друга страна...

И така стигаме до проблемното дете Погба. Човекът с огромно самочувствие и високи футболни амбиции, както обикновено, не може да бие дузпи. Липсата на това майсторство поне трябва да го застави да вкарва в свободни позиции, но и това не се случва. Впрочем, замислете се колко пропуснати дузпи има Юнайтед от началото на сезона? Твърде много ще е скромният отговор. Да не говорим, че феновете се измориха от постоянното бутане, оправданията, опитите за откриване на виновник.

А по всички личи, че мениджърът сякаш вече няма голяма роля, играчите са станали индивидуалисти и всеки се вълнува само от рекламния си договор. Останалите играят така, сякаш някой ги кара на сила. Пропусналите тази футболна драма ще могат да я видят отново, този път срещу Лестър. С толкова „добро“ представяне в последните няколко дена, Лестър бавно и сигурно започва да печели вниманието на букмейкърите като потенциален фаворит. Последните 3 мача, заковани с 2 равенства и една загуба, най-вероятно подсказват тона на песента.

Къде е решението? На първо чете, Оле Гунар трябва да разбере, че отборът няма нужда от добре платени манекени, чийто последен силен сезон беше в италиански тим. След това трябва да стане ясно кой желае да играе и кой просто търси причина да осребрява чековете. Самият Оле е в другата крайност, той беше призован да спасява потъващия кораб и на този етап кърпи дупки.

Все още е желан от феновете, за разлика от Моуриньо, който прекара доста време в опити да възроди феникса. На финалът си тръгна бързо и без никакви скрупули, очевидно всички вече смятат, че не е онзи магьосник, който познават от годините в Челси. Да не говорим, че коментарите на Гари Невил от април тази година, най-вероятно продължават да са актуални.

Футболистът сподели, че е доста обидно да гледа голяма част от играчите на терена, чиято тренировка може да конкурира само играчи от детската градина. Гари напомни, че при последното посещение на тренировка на Ливърпул, там играчите са били като в казарма и всеки се е опитвал да даде своя максимум. При червените дяволи, положението е лежерно и твърде спокойно, сякаш за този отбор никой не е събирал пари, за да може да продължи да играе.

И в заключението достигаме до този пореден момент, в който Манчестър Юнайтед най-вероятно ще изкара 6 месеца с г-н Солскяер и след това ще стяга куфарите, най-вероятно с огромното желание да не чува изобщо за този отбор никога повече. След това ще се търси поредният спряган герой от футболното наследство на Алекс Фъргюсън и историята може да се обрече в един безкраен цикъл, където никой не знае как да се оправи с великолепната 11-торка.

Малката трагедия на Манчестър Юнайтед и заблудата, че това е отборът, борил се за Шампионска лига преди 10 години, хвърлящ се във всяка ситуация напред, вече очевидно прозира. Това не е този отбор, това е мениджърско недоразумение, което изисква оперативна намеса и драстични мерки. А часовникът на Оле Гунар тиктака, при това вече доста по-бързо.