Последните дни станах обект на чудовищна лична атака, която удари най-близкия до мен човек. Моментът е тежък, но смятам, че обществото трябва да знае фактите.

Приятелката ми е невинна жертва на дългогодишен тормоз. Снимки, направени преди повече от 10 години от човек, когото е обичала и му се е доверила, са използвани за шантаж и изнудване от него, след като тя слага край на връзката им през 2011 г. В безсилието и злобата си, той си позволява да разпространи снимките в интернет чрез фалшиви профили, прониква в електронната ѝ поща, и прави всичко, за да я унижи и срине. Тя предприема необходимото снимките да бъдат свалени. Незабавно подава и жалба в МВР, към която предава и флашка с разпространените против волята ѝ снимки.

Следствието обаче остава без резултат. Сега, когато тези снимки се тиражират, ние разбираме, че те не са изчезнали и вече се превръщат в инструмент за долнопробна атака в политическа кампания.


Питам се с какво предизвиках такава грозна агресия, която хвърли човека до мен в дълбок шок и срив? Явно си мислят, че всичко е позволено, за да запазят отровното статукво и да откажат нормалните хора да искат промяна. Аз обаче не се отказвам, напротив - ще водя тази кампания с още по-голяма решимост.


Надявам се всичко това да послужи на други млади хора да се предпазят от грешки на кого се доверяват и как се държат в дигитална среда.


Благодаря на всички, които искрено ни подкрепят. Давате ни сили в много труден за нас момент.


Стоя до моето момиче и я обичам.