Адвокатите няма да подават информация в ДАНС при съмнения за изпиране на пари от клиенти. Това записаха депутатите с приетите на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Те са задължени да докладват, само в случаите когато някой поиска да му дадат консултация как се перат пари или как се финансира тероризъм.

"Адвокатите няма да бъдат доносници, никой никога не го е искал и целил. Задължени са да дават информация само в много определени случаи, ако някой отиде и поиска да му дадат консултация как се перат пари или как се финансира тероризъм, или иска да го направи съучастник в извършването на такива престъпления", обясни Маноил Манев от ГЕРБ.

С промените отпада и задължението фирмите да изпращат за одобрение в ДАНС правилници с мерки срещу изпирането на пари.

Досега законът предвиждаше фирмите да изпращат за одобрение в ДАНС своите планове за обучение на служителите по разпознаване на съмнителни операции или сделки във връзка с прилагането на закона за мерките срещу изпирането на пари.

С новите текстове обаче се предвижда първо ДАНС да направи и оповести своята национална оценка на риска и след това в 6-месечен срок фирмите да изготвят своите правилници. Те няма да се изпращат в ДАНС за одобрение, но агенцията ще може да извършва проверки по документи за спазването на изискванията.

С поправките в закона се уточнява и кои фирми трябва да подават декларация за действителни собственици. Такава декларация ще подават фирми, чиито собственици са регистрирани чуждестранни лица и техните действителни собственици-физически лица, не са вписани в българските регистри. Акционерните дружества, независимо дали са с акции на приносител или поименни, също трябва да подават декларации за действителните собственици.

Ако действителният собственик е вписан вече и се намира в регистрите БУЛСТАТ, търговския регистър, регистъра на лицата с нестопанска цел, фирмите няма да подават специална декларация.