Бургаският депутат Атанас Зафиров, който е и бивш областен лидер на БСП, си направи самоотвод за председател на партията на Конгреса, който се провежда днес в София. Зафиров беше номиниран от организацията в Русе, въпреки че цялата му политическа кариера е свързана с Бургас. Самоотводът му е очакван, тъй като в навечерието на най-висшия партиен форум той написа изповед към своите съпартийци, която приключва с обръщението: „Горе главата, приятели. Винаги има справедливост и възмездие. Стига човек да запази името си чисто, а челото вдигнато високо. След тези избори ни чакат втори, трети и още много други…“. Зафиров откровено говори за своето партийно минало, за начина на подреждане на листи и определяне на водачи. Вижте я, публикуваме я без редакторска намеса, с незначителни съкращения:

Разгорeлите се страсти около приключващата отчетно-изборна кампания в партията, кандидат-кметските номинации преди това , подредбата на листите за общински съветници , слабите резултати на БСП на проведените избори, разочарованието в някои от неуспелите кандидати, усещането за нещо едва ли не фатално и ожесточените медийни престрелки, ме карат да споделя някои интересни(според мен) факти от собственото ми политическо минало, в опит да призова към повече смирение и вяра в бъдещето. Признавам, донякъде съм изкушен и от номинацията за председател на НС на БСП, която получих малко неочаквано за мен, и за която благодаря на другарите от общинската организация в Русе! Тя е повод за кратка равносметка и ревизия на постигнатото. Още повече, че от многото платформи, визии за развитие, анализи и какво ли не на кандидатите за председател, политическите биографии, като че ли останаха на заден план, а това съвсем не е маловажно. Надявам се информацията ще е полезна и за новите ми приятели, които знаят по-малко за мен!

Този месец се навършиха 26 години от приемането ми в БСП, но от политиката съм изкушен още в далечната 1985 г. , с предсрочното ми включване в редовете на ДКМС. 14-годишен младеж, с гордост носех червената значка и синята риза,опивайки се от идеите, завещани ми от моите баща, дядо и прадядо – убедени комунисти , баща ми и до днес.

В БСП влязох през април 1990г., като студент във Великотърновския университет, няколко месеца след навършването ми на 18 години и десетина дни след преименуването и от комунистическа в социалистическа. В партията ме прие днешния зам. председател по организационните въпроси, Бойко Великов, тогава активист във Велико Търново и мой преподавател в университета. Бях деен участник в антистачния комитет в нашия ВУЗ, където с изумление наблюдавах действията на довчерашните ми другари от комсомола, които бяха станали първи демократи и окупираха аудитории, с призив за оставка на правителството на Андрей Луканов и забрана на БСП. В интерес на истината бяха хиляди, а ние стотина . Участвах активно в кампаниите на партията до 1997 година, като през 1994 година бях и един от основателите на БСМ(Българска социалистическа младеж) в града. Особено ярки спомени имам от кампаниите през 1990 и 1995. Първата съм запомнил с разярения седесар, който ме гонеше с брадва, след като бях налепил фасадата му с червени плакати, а втората с ентусиазма, опиянението от убедителната ни победа и усещането за съпричастност към нещо голямо. После дойде също толкова голямото разочарование, тежката 1997, кризата, месеците в които инфлацията изяде всичко, което бях спечелил с няколкогодишен труд и усещането , че си предаден от собствените си другари. Междувременно почти цялата ми първична партийна организация , начело с партийния ни секретар напусна БСП и се вля в Евролевицата. Останах без основна организация, за първи път разколебан и без идея за бъдещето. На следващата година се ожених, върнах се в Бургас, роди ми се дете и следващите няколко години си забраних думата политика, като се отдадох на работата си и на семейството.През 2001 г. , като политически съветник, подпомагах активно в кампанията Пенка Кесерджиева - председателката на фондация "Младежка информационна мрежа" в Бургас, която беше кандидат за народен представител в листата на Коалиция за България в Бургас. Тогава се запознах с Георги Първанов , който водеше листата (по-късно помагах и в първата му кампания за Президент), както и с Любомир Пантелеев, който през 2005 г., като областен председател на БСП ме покани в листата на партията. От същата година(2001) започнах да развивам и активна дейност в гражданския сектор , като член и активист на сдружението“Сарафово 21-ви век“, което през 2003 г. ме номинира за кандидат за общински съветник , представляващ гражданите на най-бързо развиващия се квартал в Бургас, но без представител в местния парламент. За съжаление, въпреки многобройните разговори не бях включен в листата на Коалиция "БСП,ОБТ,ПДС,СО,БЗС"Ал.Стамболийски-1899"-Коалиция за Бургас", но за сметка на това, няколко месеца след изборите бях назначен в общинската администрация от кмета Йоан Костадинов като старши експерт, отговорник за квартал Сарафово, с широки правомощия и право да участвам в понеделнишките оперативки с директорите на териториални дирекции. Доверието на моите съкварталци трябваше да бъде оправдано! От март 2004 до юни 2006 година работих активно на тази позиция и имам самочувствието, че през този именно период Сарафово скъса с образа на бивше село и започна да добива облика на модерен и съвременен квартал.И до днес съм горд с възстановения социален патронаж, детската кухня, пенсионерския клуб,мерките по стимулиране на туризма и заетостта,асфалтирането на улици,стартирането на модерна пречиствателна станция и канализация,културните прояви,първите новогодишни украси, спортните мероприятия и десетките хубави неща, които направихме, в името на един по-добър живот на нашите съграждани.Тук преживях и първото си по-сериозно политическо разочарование, когато въпреки предварителните ангажименти, кариерното ми развитие зацикли и след като няколко пъти бях“прескочен“ стана ясно, че ще довърша мандата като наместник в Сарафово. Особено силно ме заболя, когато прекият ми началник – директорът на Териториална дирекция“Изгрев“(административната ни“шапка“) беше назначен на друга работа, а на неговото място дойде човек без опит и изцяло външен, въпреки моята нагласа и очакване да получа тази позиция. Следващият удар за мен беше отделянето на кв.“Долно Езерово“ от ТД“Освобождение“ и обособяването му в отделна Териториална дирекция, където назначиха за директор моят колега от квартала , старши експерт, с когото до момента бяхме на една позиция. И тук не ставаше толкова въпрос за самия мен, колкото за парадокса, че бързо развиващият се и перспективен кв.“Сарафово“ беше за пореден път административно пренебрегнат за сметка този път нa Долно Езерово! Това беше и една от причините да приема през 2005 г. поканата да вляза в листата за народни представители на Коалиция за България за 2-ри Бургаски МИР, където макар и на 20-та позиция дадох всичко от себе си, за да се поздравим с успех. В тази кампания се запознах с председателя на партията Сергей Станишев (човек към когото питая дълбок респект и уважение, въпреки че сме имали различия през годините), който беше и водач на нашата листа. Искам да вярвам, че усилията и старанието, които положих в кампанията са били забелязани и са причина през юни 2006 г. да получа предложение да бъда привлечен на партийна работа, като областен координатор на БСП , връзка между партийната централа в София и местните структури на партията. Още помня скептичните погледи на доста мои приятели и колеги, които разбраха,че сменям администрацията с партийна работа. Към нея подходих с изключително желание и хъс, като за 4 години буквално се слях с проблемите и ежедневието на партийните организации в областта. Шанс за това ми даде и новоизбрания областен председател Пенко Атанасов, с когото от тогава ни свързва чудесно приятелство , взаимно уважение и екипност. Веднага започнах и активно обучение в различните партийни и други органи, за да бъда в крак с модерните форми на политическия мениджмънт. В следващите 5 години, на практика преминах всички възможни форми на политическо обучение.

На дневен ред бяха местните избори 2007 година. Аз бях на 36 години, с няколко годишен административен опит в местното самоуправление, две магистратури, политическа биография, квалификация по политически мениджмънт и най-важното – огромно желание за работа и самочувствие на човек, минал през няколко кампании. Очаквах челна позиция и съветническо място. Партията реши да ме нареди 26-ти в 51- членната ни листа. Точно по средата. Първата ми мисъл беше – „явно съм средняк“. После стиснах зъби и в кампанията се раздадох така, все едно бях водач на листата ! Междувременно отново бях секретар на областния предизборен щаб и помагах на останалите 12 общински партийни организации. БСП в областта спечели 7 кметски места, плюс едно с наша подкрепа, а в две загубихме с малко на балотажите. Това беше един сериозен успех,а аз научих много и полезни уроци. Иначе във вътрешнопартиен план,за мен тази 2007 беше тежка – в края на годината изгубих битката за председател на общинската партийна организация, след балотаж с Димитър Стоянов. Сериозно се замислях дали да не се завърна към бизнеса, но след месец основах и оглавих партиен „Дискусионен клуб за активна политика“и с още по-голяма решителност продължих напред ! Само за година работа нашият клуб се превърна в синоним на креативна партийност и на фона на доста рехавата дейност на общинската партийна организация влязохме в полезрението на обществото и медиите. Рамо до рамо с мен в този клуб бяха сегашния областен и общински председател Николай Тишев , бившия Евгений Мосинов, както и председателят на РИК Георги Михов.

Време беше да помисля за нещо по-сериозно !

Междувременно минаха и едни ужасни избори за Европейски парламент в средата на 2009. Казвам ужасни, защото в областта останахме четвърти, с почти 5 % по-нисък резултат от националния за БСП. Партията явно не успяваше да осребри сравнително успешния си мандат. Тези резултати подсказваха какво ще спечелим реално на следващите след няколко месеца парламентарни избори и очертаваха изключително оспорвана битка за първите места в бъдещата листа. Имах подкрепата на националното ръководство за челно място в нея. Още повече, че бях и част от т.нар. „Отбор на победата“ – група млади социалисти(около 30 човека), които в тези избори трябваше да покажат новото лице на БСП в паралелна, национална младежка кампания, наречена „България-Презареждане“. Ядро на тази група бяхме екип от млади социалисти, който в продължение на няколко години градихме и сработвахме на множество обучения, семинари и квалификации, под крилото на Института за социална интеграция – партийната школа на БСП и първият ляв „тинк – танк“ в България. Разчитах и на натрупаната вече популярност в партията в областта, както и на факта, че на конгреса , бях избран за член на Националния съвет , с най-висок резултат от всички бургаски кандидати. Бях си поставил за цел третото(според мен избираемо) място в листата, непосредствено след водача и областния председател Пенко Атанасов. Подредиха ме пети. Това всъщност си беше моето желано трето място – след Атанасов и Любомир Пантелеев, но с един външен водач(Пламен Орешарски) и един коалиционен партньор(четвъртият Добри Задгорски),то се превърна в пето. Така на практика, аз – третият по резултат в областта , с това пето място със сигурност оставах зад борда.

Отново не показах никаква емоция, още по-малко публична, работих здраво, обиколих десетки градове с националната младежка кампания, бях и председател на областния младежки предизборен щаб, до мен, като мои заместници бяха сегашните председател и заместник областни на БСП – Николай Тишев и Христо Панайотов ! В тази кампания създадох и едно добро приятелство с Пламен Орешарски – бъдещият премиер, което поддържам и досега. Смятам, че историята тепърва ще ревизира в положителна посока общественото мнение за краткия период, в който той беше начело на страната.

За съжаление и след тези избори, БСП Бургас остана със статута на четвърта политическа сила в областта.

Само два месеца след тази загуба ми се наложи да ръководя и първата си самостоятелна кампания – като председател на предизборния щаб на БСП в частичните местни избори в община Руен. Разбира се, без сериозни изгледи за краен успех, успях с цената на огромен обем от работа,подходящ кандидат(Андрей Храниславов) и екип от мотивирани хора да изпълня поставената ми от Националния предизборен център задача – БСП спечели повече гласове от ГЕРБ, стана втора политическа сила в общината, а добрата кампания направи Храниславов познаваем и ни позволи на следващите редовни местни избори(2011) да прескочим прага и да имаме един общински съветник !

Междувременно през 2010г. се роди и Младежкото обединение в БСП. За трудното му раждане, месеците непрекъснати обиколки, нощните заседания и първите му организационни неволи, за яростния отпор от страна на някои активисти на БСМ ще разкажа друг път - като един от основните му двигатели пазя много и ярки спомени. Пазя си като скъпа реликва и грамотата за почетен член, помежду си се наричахме "апостоли" и това,макар и шега е една от най-важните титли, които съм имал в живота си ! Беше романтично време.

Непосредствено след тази кампания бях избран и за председател на областния съвет на БСП , с убедителна преднина пред другия кандидат – евродепутатът Маруся Любчева ! Още тогава си поставих конкретна цел – стабилизиране на партийните организации и на следващите парламентарни избори спечелване на поне три депутатски места. Спечелихме четири, около петстотин гласа не ни достигнаха за петото !

Преди това, обаче , предстоеше друго изпитание – местните и президентски избори през 2011г. Партията, макар и със статут на четвърта политическа сила в областта, стоеше стабилно в местната власт – с кметове социалисти в Айтос, Карнобат, Малко Търново, Камено, Царево , Средец и Приморско , както и един подкрепен в Несебър, където имахме и зам.кмет. Социалисти бяха и председателите на общински съвети в Карнобат, Царево, Средец и Поморие.

За самата кампания , избора – удачен или неудачен на кандидатите , поведението на местните ръководства между двата тура и т.н. се изговори и изписа толкова много, че няма да се спирам, още повече че впоследствие представих изключително подробен и обемен анализ на заседание на областния съвет(той е на разположение в архива и всеки социалист може да се запознае с него), само искам да отбележа, че въпреки многобройните номинации за общински съветник, които получих като областен председател, нито за секунда не се изкуших да приема подобно предложение, от една страна , за да не наруша сложния баланс , който беше постигнат в подредбата на бургаската листа, но най-вече за да се концентрирам в работата си на председател на областния предизборен щаб. За съжаление, спецификата на местните избори и до голяма степен координиращите функции на щаба в този процес, за сметка на местните ръководства, не ми позволиха да реализирам голяма част от вижданията ми за характера на изборните кампании по места, най-вече за качествата на кандидат - кметовете и подредбата на листите. С мъка в хода на кампанията и особено след като излязоха резултатите от първия тур, наблюдавах как се сбъднаха част от най-мрачните ми опасения. Все още в партията се разказва случката с моето злополучно докладване пред председателя Станишев и НПЦ, няколко месеца преди изборите, където аз трезво и обективно бях предвидил какво ще се случи, ако отново се явим на тези избори с част от старите ни кметове и дежурните кандидати по места( в голямата си част местни партийни величия) , но по неведоми пътища стенограмата от тази среща стигна до лицата, които бях описал като неизбираеми и това , разбираемо ми се върна като бумеранг в отношенията с тях. Слаба утеха остана факта, че се оказах прав - те наистина се оказаха не просто неизбираеми, но и някъде вкараха партията в криза от която още не може да излезе.

Резултатът – двама кмета – социалисти – на Камено и Карнобат, но втория избран на втори тур с такива компромиси и декларирана подкрепа от ГЕРБ, които после бяха платени с лихвите. Неслучайно на последните избори Георги Димитров не беше кандидат на БСП – това не е нечий каприз, а донякъде и мина заложена още на втория тур през 2011 г., която тежеше през целия му мандат.

Подкрепяният от нас кандидат спечели и в Несебър, но фактът, че БСП не вкара нито един съветник, разбира се рязко свали тежестта на тази подкрепа.

Очаквано, загубихме и президентските избори в областта, с резултат съпоставим към националния.

Един бегъл поглед към последните ни кметски кандидатури в областта, за съжаление оставя усещането за ненаучени уроци и дежавю ! Там, където няма пълно покритие на имената от 2011 , за съжаление кандидатите не се различаваха сериозно като профил и манталитет на потенциалната кампания. Нямам предвид личните качества и умения на кандидатите – те не подлежат на коментар, в БСП винаги се номинират подготвени и качествени хора. Говоря за избираемост и адекватност на ситуацията ! Надали трябва да ме радва и факта, че по част от тези номинации имах сериозно несъгласие с областното и местните партийни ръководства.

Но да се върна в края на 2012 и началото на 2013 – предстоеше важно събитие – референдумът за АЕЦ“Белене“ – своеобразен тест за пригодност и генерална репетиция за предстоящите избори ! Малко е да се каже, че хвърлих всичко от себе си в този референдум. Раздадох се на 100 % - това си беше една истинска кампания, проведена в ужасни метеорологични условия, липса на средства и недотам силна мотивация на част от участниците. Въпреки всичко, направихме и невъзможното и се поздравихме с успех – в бастиона на ГЕРБ минахме нужните 20 процента активност и показахме впечатляващ резултат „за“ ! Няма да забравя никога обаждането по мобилния ми телефон, в деня на референдума, около 16 часа от председателя на партията, явно подведен от някого, в което почти ме наруга и ме попита защо са толкова слаби резултатите от екзитпола. Казах му да изчака още няколко часа и , че гарантирам с оставката си добрия резултат. След 20 часа, Сергей Станишев беше един от първите, които се обадиха да ни поздравят с успеха ! Беше станало ясно, в т.ч. и за медиите – БСП Бургас вече е в друга кондиция !

Парламентарните избори през 2013 и 2014 са твърде пресни събития, за да се нуждаят от детайлно пресъздаване. Искам в контекста на темата на това есе, обаче, да споделя личните ми страсти при реденето на листите.

Макар и областен председател на голям и труден регион, със самочувствие на спечелен референдум в столицата на ГЕРБ( беше ни казано, че резултатите от референдума по места ще са основен критерий в реденето на листите), бях наясно , че нямаме особени шансове за местен водач на парламентарната листа. Това не ми пречеше, разбира се да се надявам, че е възможно прагматизма да надделее над стремежа за гарантиран мандат на т.нар. национални лица и един ден и БСП Бургас, по подобие на всички основни наши опоненти да нареди начело на листата си местни, познаваеми лица.И тук , разбира се не ставаше въпрос за мен конкретно като индивидуалност, а за отношение към партийната организация и нейните членове. Това естествено не се случи, въпросът беше кого ще изпрати централата за водач. Кандидатурата на Орешарски, когото вече бяхме приели радушно от предните избори стоеше на дневен ред, но имах данни, че самият той не желае да води листа в Бургас. Говорих няколко пъти с председателя по този въпрос, но не получавах конкретен отговор. Беше ми казано : „не сте много организирани, затова ще ви пратим за водач организиран човек“. В крайна сметка този човек се оказа Димчо Михалевски. Един от многообещаващите политици на левицата, с богат парламентарен и административен опит. Димчо наистина ни спечели от първата среща. Хвалил съм го достатъчно, само ще кажа, че наистина неговата преждевременна кончина беше огромен удар не само за БСП Бургас, но и за цялата партия. А аз в личен план загубих един истински приятел и човек от когото имаше какво да науча.

Това обаче се случи около година след това. Засега редяхме все още листа.И в един хубав ден научих, че…второто място е отредено за гражданска квота. А песимистите пророкуваха не повече от два мандата за БСП в Бургас. Следователно, областният председател не влизаше в сметките на ръководството за парламентарен мандат. Още по-голяма беше за нас изненадата, когато на самия пленум и буквално при гласуването научихме името му – Христо Монов. За мен специално, то не говореше нищо(впоследствие станахме добри приятели и колеги с Христо, един качествен и достоен човек, но на този етап той беше за мен само едно празно квадратче в проектобюлетината, а аз междувременно бях спечелил всички възможни вътрешнопартийни номинации, гласувания и т.н. и бях класиран първи от областния съвет на партията – съвсем логично очаквах второто място в окончателното нареждане). Разбира се, потърсих разговор с ръководството, като изтъкнах за основен аргумент факта, че нашите опоненти от ГЕРБ , ДПС ,Атака и ПФ залагат изцяло на местни кандидати. Това, впрочем ,беше и една от основните им опорни точки срещу нас през цялата кампания. На дебата на водачите на листи по ТВ 7 при Николай Бареков, където участвах аз( по преценка на щаба, като най-запознат с местната тематика), получих от моите опоненти две карти на Бургас – „подарък“ за първите двама в нашата листа. Та на този предизвикан от мен разговор с ръководните другари ми беше казано буквално следното : „ не спори, защото ще останете и без трето място“. Както се казва – без коментар. Пак казвам – заболя ме не заради мен – аз бях сигурен, че ще имаме поне три мандата – заболя ме заради Бургас и моите другари, които щяха да изнесат поредната кампания.

Въпреки отличното представяне на организацията през 2013 година, на извънредните парламентарни години следващата година, отново не заслужихме водаческо място ! Нещо повече, направи се опит да нямаме и трето и само категоричното ми противопоставяне и остър тон пратиха коалиционния ни партньор четвърти. Спомените от тези избори са прекалено пресни, за да ги пресъздавам отново. Само ще спомена за огромното напрежение и дискомфорт, който създаде наличието на преференциален вот и увлечението на някои кандидати по правенето на лична кампания, за сметка на общата. Нещо, което в огромна степен се разрази и на последните избори и беше на път и тогава и сега, да взриви цялата кампания. Въпреки това , в качеството ми на най-предно поставен партиен член използвах всичките си лостове и механизми това да не се случи и като цяло да водим една балансирана и екипна кампания, с общи послания и колективен дух. На местните избори, за съжаление личната амбиция изпревари екипността, а в някои случаи и другарството , като създаде напрежение и предпоставки за бъдещи конфликти! Ако тази заложена мина не бъде бързо обезвредена , нищо добро не ни чака.

Написах всичко това на един дъх, без претенции за изчерпателност, за да кажа на моите „сърдити“ , недооценени и позагубили вяра другари : Горе главата, приятели. Винаги има справедливост и възмездие. Стига човек да запази името си чисто, а челото вдигнато високо. След тези избори ни чакат втори, трети и още много други…

А и не всичко в този живот е политика, нали така! Казвам ви го като баща на две деца и прекрасна съпруга, пред които имам сериозен дълг за всичките тези години през които не бях близо до тях.