През октомври инфлацията в еврозоната се повиши до 4% – най-високото ниво от три години насам – на фона на рязък скок в разходите за енергия. Италия отчете най-голям ръст, докато Германия се оказа изключение от тенденцията. През октомври инфлацията в еврозоната достигна 4% – най-високото ѝ равнище от повече от три години, тъй като растящите сметки за енергия продължиха да оскъпяват живота в целия съюз. Предварителните данни на Евростат показват, че годишната инфлация се е повишила спрямо 3,8% през септември, което напълно съвпада с прогнозираните от икономистите 4%. Само за месец октомври цените са нараснали с 0,4% спрямо предходния месец, пише Euronews. Това е най-високата стойност от септември 2023 г., когато инфлацията беше 4,3%. Освен това означава, че в момента цените растат два пъти по-бързо от целевото ниво на Европейската централна банка (ЕЦБ), което е 2%. Базовата инфлация – която изключва енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, тъй като цените им търпят резки промени от месец на месец – остана непроменена на ниво 2,5%. Това също съвпада с прогнозите. Разликата между тези два показателя описва ситуацията през месеца. Енергията е основният фактор за поскъпването, докато фундаменталният ценови натиск засега остава стабилен.

Какво доведе до ръста на инфлацията в еврозоната през октомври?

Отново енергията. Цените на енергийните продукти са били с 20,8% по-високи в сравнение с предходната година (при 18,9% през септември), като само за октомври са нараснали с 1,4%. Енергията заема дял от около 9% в потребителската кошница за еврозоната. При годишен темп на растеж от 20,8%, тя допринася с приблизително 1,9 процентни пункта към общия показател от 4% – което представлява почти половината от общия ръст. Инфлацията при услугите – категория, която включва наеми, ресторанти, почивки и застраховки – се е повишила леко от 3,2% на 3,3%. Услугите съставляват близо половината от потребителската кошница, така че дори малки промени в този сектор оказват влияние върху общия темп на инфлация. Цените на храните, алкохола и тютюневите изделия са се повишили с 1,6% спрямо 1,3% преди това. Инфлацията при необработените храни – като пресни плодове, зеленчуци и месо – се е ускорила от 4% на 4,6%, което е знак, че енергийният шок вече достига до рафтовете в супермаркетите. Цените на неенергийните промишлени стоки, които включват автомобили, облекло и домакински уреди, са нараснали с 1,2% – леко повишение спрямо 1,1%.

В кои държави се наблюдава най-голямо увеличение?

В Италия – и то с голяма разлика. Инфлацията в Италия е скочила от 4,2% (през септември) до 5,6%, което е най-големият ръст в еврозоната. Само за един месец цените в Италия са се повишили с 1,2% – също най-големият месечен ръст в рамките на блока. Националните данни, публикувани в петък, вече подсказваха за този скок, който до голяма степен се дължи на регулираните енергийни тарифи.

Следва Белгия, където инфлацията се е повишила от 4,5% на 5,2%. Във Финландия също се наблюдава ръст с 0,7 процентни пункта – от 2,7% на 3,4%. В Гърция и Естония инфлацията се е увеличила с половин процентен пункт – съответно до 5,6% и 3,6%. Във Франция тя се е покачила от 3,4% на 3,8%, а в България – от 5,6% на 6%. В Португалия инфлацията е достигнала 3,9% спрямо 3,6% по-рано. Като цяло, инфлацията се е ускорила в 13 от 21-те държави членки на еврозоната, забавила се е в шест, а в две е останала без промяна.

Къде инфлацията в еврозоната е най-висока?

Литва продължава да бъде с най-висок показател – 6,1%, което е непроменено ниво спрямо септември. Следва България, която прие еврото на 1 януари 2026 г., с 6%. Гърция и Италия са с еднакви стойности от 5,6%, следвани от Кипър с 5,4% и Белгия с 5,2%. В шест държави инфлацията вече е 5% или повече. Десет държави са на нивото на средния показател за еврозоната (4%) или над него. В другия край на спектъра е Малта с най-нисък показател от 2,3%, следвана от Германия с 2,8% и Словакия с 2,9%.

Защо инфлацията в Германия спадна?

Германия се оказа основното изключение. Нивото на инфлация там се понижи от 3,3% на 2,8%, а цените спаднаха с 0,1% спрямо септември. Основната причина е намаляването на данъците върху горивата, което влезе в сила на 1 октомври и ще продължи до края на годината. Инфлацията се забави и в Испания – от 5% на 4,9%, както и в Люксембург – от 5,2% на 4,9%. В Австрия, Малта и Словакия също се наблюдава лек спад. Това е от значение за целия блок. Германия е най-голямата икономика в еврозоната, а намаляването на данъците там задържа средния показател на по-ниско ниво, отколкото би бил в противен случай.

Какво означава това за ЕЦБ?

На 29 октомври ЕЦБ запази лихвения процент по депозитното си улеснение на ниво 2,5%, след като го повиши през юни и септември. Кристин Лагард заяви, че ръководството е обсъждало ново увеличение, но единодушно е решило да изчака. Данните от сряда не дават сериозни основания за промяна на курса. Общата инфлация е два пъти над целевото равнище и продължава да расте, докато базисната инфлация – която се следи от централните банкери за признаци, че разходите за енергия се пренасят върху заплатите и другите цени – остава непроменена.

"Тези данни за инфлацията допълнително подсилват аргументите за повишаване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през декември", отбелязва в коментар по имейл Никола Нобиле, главен икономист за Италия в Oxford Economics.

Пазарите за прогнозиране оценяват на около 84% вероятността за повишение с четвърт процентен пункт на заседанието на ЕЦБ на 16 и 17 декември, когато ще бъдат представени и новите прогнози на експертите на банката. Доходността по двугодишните германски държавни облигации, която е особено чувствителна към очакванията за лихвените проценти на ЕЦБ, се повиши с 2 базисни пункта до 3,05%. Решението ще бъде взето в момент, когато ЕЦБ се подготвя за смяна на ръководството, след като Лагард обяви, че ще се оттегли от поста през февруари – девет месеца преди изтичането на мандата ѝ.

Как реагираха пазарите?

Данните за инфлацията оказаха слабо влияние върху пазарите, които бяха движени най-вече от резултатите от междинните избори в САЩ. Демократите спечелиха контрол и над двете камари на Конгреса – резултат, който инвеститорите разтълкуваха като спирачка за плановете на Доналд Тръмп за държавни разходи. Това доведе до спад в доходността на американските държавни ценни книжа и отслаби долара. Към 11:20 ч. централноевропейско време индексът Euro Stoxx 50 се повиши с 1,5%, германският DAX отчете ръст от 1,1%, а испанският IBEX 35 скочи с 2,2%. Еврото поскъпна с 0,6% до 1,1262 долара. Златото поскъпна с 3% до 4046 долара за унция, а среброто отбеляза ръст от 4,8% до 52,17 долара. Доходността по европейските държавни облигации последва възходящото движение при американските държавни ценни книжа. Доходността по 10-годишните италиански облигации спадна със 7 базисни пункта до 4,40%, а тази по френските – със 7 базисни пункта до 4,87%, докато доходността по 10-годишните германски държавни облигации (Bunds) се понижи до 3,31%. Енергийният сектор е причина за почти половината от инфлацията през октомври. Това дали ефектът ще остане ограничен до сметките за енергия на домакинствата, или ще започне да се проявява в наемите, заплатите и цените в ресторантите, може да определи докъде ще се наложи да стигне ЕЦБ.