Руски дронове са поразили най-малко дузина търговски кораби в Черно море през последните седмици, като при атаките са загинали повече моряци, отколкото по време на войната с Иран, пише CNN.

Целта на Москва е да ограничи търговското корабоплаване през украинските пристанища, през които преминава почти целият износ на зърно от страната. Някои от атаките обаче са извършени в близост до териториалните води или в изключителните икономически зони на две държави членки на НАТО – Румъния и България.

Руската кампания е ескалация на конфликта в Черно море след месеци на украински удари срещу кораби, използващи руски пристанища в Черно и съседното Азовско море. През последния месец атаките значително са се засилили.

По данни на източници от корабоплаването и сферата на сигурността Русия комбинира използването на морски и въздушни дронове. Москва е започнала да прилага и новоразработени безпилотни апарати с реактивни двигатели, които са по-бързи и по-трудни за прихващане, както и дронове, способни да поразяват движещи се цели.

Според службите за морско проследяване и правителствата на Румъния и България най-малко 30 моряци са загинали или са в неизвестност при последната вълна от атаки.

При една от последните атаки три дрона удариха контейнеровоза Contship Jet миналата седмица, докато корабът се приближавал към румънско пристанище. Френски разузнавателен самолет заснел дрон, насочващ се към плавателния съд. По-късно разпространено видео показало как корабът се накланя силно, преди да потъне.

В момента на атаката Contship Jet се намирал само на 25 километра от българския бряг.

Украинският външен министър Андрий Сибиха заяви, че зачестилите нападения „превръщат Черно море в зона на опасност за гражданското корабоплаване“.

През лятото Русия засили ракетните удари и атаките с дронове срещу украинските пристанища по Черноморието, особено в района на Одеса. През септември Украйна е изнесла 1,09 милиона тона пшеница – почти наполовина по-малко в сравнение с 2,05 милиона тона за същия месец година по-рано, сочат правителствени данни.

В опит да компенсират ограниченията украинските власти насочиха част от износа към по-малки пристанища по река Дунав, която на места образува границата с Румъния. Руските атаки обаче достигнаха и до тях.

Вълната от нападения започна в началото на октомври, когато турският кораб Alpha Vatan, плаващ от Египет към румънското пристанище Сулина, беше поразен от въздушни и морски дронове. Девет сирийски моряци и един египтянин загинаха, а корабът потъна.

Шест дни по-късно 11 членове на екипажа на HS Dignity, повечето от които сирийци, загинаха, след като плавателният съд беше атакуван през нощта край българския бряг.

Сирийският морски активист Мохамад Хаджуз заяви пред CNN, че след първия удар по кораба „Достоинство“ членовете на екипажа забелязали приближаващ се безпилотен надводен апарат, който впоследствие се врязал в плавателния съд.

Тъй като не успели да спуснат напълно спасителните лодки, моряците били принудени да скочат във водата.

„Те започнали да се викат един друг и да се опитват да се съберат, но морето било бурно, а водата – изключително студена. Това довело до разпръсването на членовете на екипажа“, разказа Хаджуз.

Въпреки нарастващите рискове някои корабни компании продължават да оперират в Черно море.

„Икономическите трудности принуждават моряците да приемат работа в опасни райони. Понякога те са привлечени от предложения за допълнително заплащане. Други нямат избор заради ограничените възможности за работа“, посочи Хаджуз.

На 15 октомври още четири търговски кораба са били атакувани, включително в румънските териториални води и изключителната икономическа зона на страната. При нападенията са загинали осем души, съобщи румънският външен министър Оана-Силвия Тойу.

Два химически танкера – Wine Trader и Yara J – се запалили, след като били поразени в близост до Сулинския канал, който свързва Черно море с река Дунав.

Шестима граждани на Бенин и един руски гражданин, намирали се на борда на Wine Trader, загинали при атаката. Според оператора на кораба той е бил ударен от три дрона.

„Руските сили атакуват кораби, свързани с украинската търговия, които вече се намират в изключителните икономически зони на две държави членки на НАТО“, посочват морските анализатори от Ambrey – компания, специализирана в разузнаването и оценката на рисковете в корабоплаването.

„Румънските и българските води вече не могат да бъдат приемани за безопасни по подразбиране“, предупреждават от компанията. Според нейните експерти е много вероятно няколко от корабите да са били избрани за мишени заради връзката им с украинския зърнен износ.

Москва не е признала отговорността си за всички нападения. В някои случаи обаче руското Министерство на отбраната твърди, че атакуваните плавателни съдове са превозвали „военни товари и стоки с двойно предназначение“ за украинските въоръжени сили.

Разнопосочна европейска реакция

Реакцията на европейските държави остава фрагментирана.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Алиансът „вече е засилил позициите си по източния фланг“ на фона на руските атаки, които все по-често се доближават до територията на държави членки.

Българското правителство, което традиционно поддържа сравнително добри отношения с Москва, досега избягваше да обвинява директно Русия. Напоследък обаче се наблюдават признаци, че София и Букурещ предприемат допълнителни мерки за укрепване на отбраната си.

България е поискала от НАТО да разположи бойни самолети и системи за противодействие на дронове с цел засилване на защитата на страната. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов, който очаква България да се присъедини и към инициатива на Алианса за борба с безпилотните апарати.

Румъния от своя страна започна да организира патрули с изтребители F-16 по крайбрежието си. В края на октомври един от тези самолети свали два руски дрона от най-ново поколение над румънските териториални води.

Букурещ обяви също, че ще ускори развитието на системите за наблюдение и ще инвестира в оборудване за противодействие на морски мини и дронове в Черно море.

Тези мерки обаче не са достатъчни, за да успокоят корабособствениците и товародателите. Трафикът към украинските пристанища рязко намалява, докато застрахователните премии за плавателните съдове в региона нарастват значително.

Миналия месец Съвместният военен комитет, който оценява рисковете за лондонския застрахователен пазар, разшири обхвата на районите, определени като високорискови. В списъка вече попада почти целият Черноморски регион, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.

Потенциални последици за световната продоволствена сигурност

Увеличаването на застрахователните премии е сериозен проблем за украинския селскостопански износ, около 90% от който преминава през Черно море.

Украйна осигурява приблизително 15% от световния износ на царевица и 10% от износа на пшеница. Страната е и най-големият износител на слънчогледово олио в света.

Германският външен министър Йохан Вадефул определи Черно море като ключов фактор за глобалната продоволствена сигурност. По думите му Русия „е поставила под прицел свободата на корабоплаване в Черно море, а заедно с нея и жизненоважна артерия за снабдяването на милиони хора“.

Междувременно администрацията на американския президент Доналд Тръмп обвини и двете страни в конфликта за атаките срещу търговски кораби.

Според Димитър Бечев, директор на програмата „Дарендорф“ в колежа „Сейнт Антони“ към Оксфордския университет, НАТО и черноморските държави трябва да разработят по-ефективна система за противодействие на дронове.

Той смята, че Алиансът трябва да засили присъствието си във въздушното пространство на Румъния и България, както и на сушата.

„В морето Турция, Румъния и България биха могли да направят повече за гарантиране на свободата на корабоплаване“, заяви Бечев пред CNN.