До 15 октомври правителството трябва да е готово с наредбата, определяща размера на минималната работна заплата за догодина. Сумата ще се движи в диапазон между 620,20 и 672,80 евро, а точната стойност ще зависи от четири критерия: покупателна способност спрямо издръжката на живот, общото равнище на работните заплати, темпа на растеж и производителността на труда. Конкретната формула обаче тепърва предстои да бъде разписана в наредба на Министерския съвет, а по време на дебата в пленарна зала останаха много неизяснени въпроси около точните параметри на показателите.

Предвижда се на всеки три години да се прави оценка на адекватността на минималната заплата, като целта е тя да достигне едновременно 60% от медианната работна заплата и нивото на издръжка на живот.

Обсъждането на промените в Кодекса на труда продължи над четири часа и постепенно се превърна в предизборен обмен на реплики между управляващи и опозиция. Текстовете бяха приети единствено с гласовете на „Прогресивна България", докато опозицията гласува „против" или се въздържа.

Опитът на опозицията до 2027 г. да остане в сила старият механизъм за определяне на МРЗ, докато се изчистят параметрите на новите показатели, не мина. Не бе прието и предложението периодът за оценка на адекватността да бъде намален от три на две години.

Стела Николова от ДБ посочи, че необходимите данни за издръжката на живот ще бъдат готови от НСИ едва след девет месеца, докато заплатата трябва да бъде определена много по-рано. Тя определи процеса като гласуване на „празен лист" без ясни правила. Мария Тодорова от „Прогресивна България" отговори, че с новите текстове се въвежда социална справедливост, каквато според нея десетилетия наред е липсвала.

Галя Василева и Илияна Жекова от ГЕРБ настояха, че конкретната формула не е разписана в самия закон, а остава на нивото на устни обяснения и бъдеща наредба, което създава риск от изкривяване на резултатите и липса на предвидимост. Айтен Сабри от ДПС поиска по-кратък, двугодишен период за преоценка, както и включване на заетостта и регионалните особености при определянето на заплатата.

Председателят на социалната комисия Венко Сабрутев обвини управляващите, че намаляват доходите на най-бедните в условия на висока инфлация, докато заместник-председателят на парламента Иван Ангелов от „Прогресивна България" защити новия механизъм, заявявайки, че размерът на минималната заплата сам по себе си не е най-важен, а по-съществени са прозрачността и предвидимостта на механизма, който я определя. Той се позова на данни на НСИ за ръст на средната заплата с около 9,8% на годишна база през второто тримесечие, като посочи, че проблемът е по-скоро в неравномерното разпределение на доходите.

Депутатът от „Възраждане" Георги Георгиев определи цялата дискусия като пример за липса на яснота, а социалният заместник-министър Надя Клисурска защити подхода МРЗ да продължи да се определя с наредба на Министерския съвет, каквато практика според нея съществува от самото създаване на Кодекса на труда.