Комисията по бюджет и финанси ще разгледа на второ четене във вторник законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

На 15 юли Народното събрание прие на първо четене държавния бюджет за 2026 г. със 143 гласа „за“ и 81 „против“. Депутатите одобриха на първо четене и бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Финансовата рамка предвижда увеличение на пенсиите, по-високи осигурителни прагове и ключови промени в осигуряването на държавните служители.

  • Бюджетът на ДОО

предвижда над 13,5 млрд. евро за изплащането на всички видове пенсии и добавки към тях. Сред основните промени е осъвременяването по швейцарското правило на пенсиите, отпуснати до края на 2025 г., които от 1 юли 2026 г. са индексирани със 7,8%.

Според проекта минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст нараства от 322,37 евро на 347,51 евро, а средният размер на пенсията през годината се очаква да достигне 543,46 евро. Таванът на пенсиите се запазва на 1738,40 евро.

Проектобюджетът предвижда и промени в осигурителната система с цел ограничаване на сивата икономика и укрепване на финансовата ѝ устойчивост. Максималният осигурителен доход се увеличава на 2300 евро от 1 август 2026 г., а минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 620,20 евро.

Предвижда се още заетите в държавната администрация и съдебната власт поетапно да започнат да плащат лични осигурителни вноски. От 1 август съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от 2027 г. постепенно ще достигне стандартното разпределение 60:40.

  • Бюджетът на НЗОК за 2026 г.

предвижда значително увеличение на средствата за здравеопазване с акцент върху подобряването на достъпа до медицинска помощ и повишаването на качеството на услугите.

Предвиждат се повече средства за болничната помощ, актуализиране на цените по клиничните пътеки и по-добро финансиране на лечението на социално значими заболявания. Предвижда се и разширяване на обхвата на доболничната помощ чрез допълнителни ресурси за диагностика и профилактика с цел по-ранно откриване на заболяванията и намаляване на необходимостта от скъпоструващо болнично лечение.

В проекта са включени и допълнителни средства за реимбурсиране на лекарствени продукти, включително иновативни терапии, както и инвестиции в развитието на електронното здравеопазване и усъвършенстването на контролните механизми на Здравната каса.