Данъците и осигуровките тежат все повече на семейния бюджет, показват данни на Националния статистически институт. През миналата година разходите за данъци и социални осигуровки са средно 1950 лв. на човек, което е увеличение с 18,9% в сравнение с 2024 г., а спрямо 2016 г. плащаните налози нарастват 3,5 пъти. За същия период от 10 години средният доход на човек е нараснал 2,7 пъти.

Повечето разходи на българите - например за храна, за транспорт, за здраве, за дълъг период от време нарастват почти с толкова, с колкото е увеличението и на доходите на хората. Но при данъците това не е така. Увеличението на плащаните налози е значително по-голямо от ръста на доходите. В резултат делът на данъците и осигуровките нараства от 11,7% от всички разходи на хората през 2026 г. на 15,4 на сто през миналата година, показват данните на НСИ.

Данните показват, че налозите тежат все повече на семейния бюджет, въпреки че формално няма промяна в размера на данъка върху доходите. Но през 2017-2018 г. осигуровките бяха увеличени общо с 2%. Освен това през годините нараства минималният и максималният осигурителен доход. Излизането на част от сивата икономика на светло също води до увеличение на плащаните налози. Крайният резултат е нарастване на данъчното бреме върху доходите на българите. За данъци и осигуровки българите дават точно толкова пари, колкото са разходите за плащане на сметки за ток, вода, парно и за обзавеждане и поддържане на дома взети заедно.

През миналата година средният разход на човек е бил 12 661 лв., което прави по 1055 лв. на месец или по близо 540 евро, показват данните на НСИ. Тези разходи са ниски на фона на сегашните средни заплати в страната. Но националната статистика изчислява доходите и разходите средно на човек от домакинствата. Тоест в едно семейство дори родителите да са с високи заплати, ако има деца, безработен или пенсионер, средният доход на човек, а съответно и средният разход, намалява значително.

През миналата година разходите на домакинствата са нараснали с 8,1% спрямо предходната и 2,7 пъти за периода 2016-2025 г., показват данните на НСИ. Любопитно е, че най-много нарастват разходите за свободно време, за културен отдих и за образование. Увеличението при тях е по-голямо дори от ръста при данъците и осигуровките. През миналата година разходите на човек за свободно време, за културен отдих и за образование са средно 820 лв., което е 3,7 пъти повече спрямо 2016 г. Увеличението на разходите за свободно време показва нарастващата разлика между доходите на различните хора. Има хора с много високи доходи, които дават все повече пари за свободното си време. Същевременно други вече не влизат в ресторанти, заради високите цени. Но средното ниво на разходите за свободно време значително е нараснало през последните години.

За храна и безалкохолни българите дават средно 29,3% от всичките си разходи, показват данните на НСИ. В рамките на 10 години разходите за храна на човек са нараснали средно 2,5 пъти, което е по-малко от увеличението на доходите за същия период. Преди 10 години парите за храна са били средно 30,8% от всички разходи на българите. Но с увеличаване на доходите някои хора харчат все повече пари за свободното си време, което намалява дела на разходите им за храна.