България се очертава като един от най-големите центрове за изграждане на системи за съхранение на енергия в Европа. В страната ни има повече изградени батерии, отколкото в повечето други европейски държави. Тази тенденция се затвърждава и би било добре, ако България развие и допълнителни дейности като финансиране, рециклиране, асамблиране, свързани с прехода. Това мнение изрази Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Страната ни зае много добро положение в международен план в разработването и изграждането на соларни паркове. Това е нова тенденция тук, но българските компании вече бяха заели световни позиции в изграждането на такива паркове, подчерта Попов и допълни, че съществуват много възможности, но те трябва да бъдат насърчени политически, а не да бъдат спирани.

Според него въглищните региони в България, и по-специално „Марица-изток“, имат уникален инвестиционне потенциал в размер на 20 млрд.-30 млрд. евро, но той не е свързан с усилия за запазване на въглищата и с копаене за редки метали, а с огромната площ на парка и факта, че там се намира най-силната електропреносна мрежа, която позволява да се изграждат нови съвременни електроенергийни мощности – гигаватове соларна, а може би и вятърна енергия.

„Там може да се изграждат системи за съхранение на енергия, регионът може да се превърне и в център за всички нови индустрии в голям мащаб.“

Но гостът посочи, че за съжаление това не се случва поради фиксацията в запазването на въглищните централи, което той определи като много вредно от гледна точка на индустриалното развитие на региона и на България.

Попов не очаква да види политическа воля за трансформация на енергетиката на предстоящите предсрочни парламентарни избори, но отбеляза, че тя има все по-малко значение, тъй като икономиката на прехода става все по-ясна и силна.

„Надявам се на политическо равнище да се създаде стратегия за подкрепа на вятърната енергия – най-добрите места са земеделските земи, тъй като те имат най-ниско биоразнообразие. Вятърната енергия балансира частично соларната, която се развива експоненциално“, посочи събеседникът.

Нужна е и политическа воля за развитието на системи за съхранение на енергия, на електропреносната мрежа и на енергийната ефективност чрез въвеждане на финансови инструменти за подкрепа, а също и не бива да се пречи на инициативи като рециклиране на батерии и соларни панели, отбеляза Попов и добави, че ако всичко това се случи на политическо ниво, преходът в България ще се движи много добре икономически в полза на всички.

Електрификацията на транспорта набира сили и към момента отнема около 2 млн. барела на ден петролна консумация, което е два пъти повече от производството на Венецуела, например, отбеляза Попов. Освен силното навлизане на електромобилите, се наблюдава тенденция и за електрификация на градския транспорт, вече започва и електрификация на тежкия транспорт, която доскоро се смяташе за невъзможна.

„Може би електрификацията на транспорта в момента отнема 10-15 долара на барел от цената на петрола. Тенденцията се ускорява и през следващите две-три години тя ще влияе още по-силно върху петролните пазари.“

На най-големия автомобилен пазар в света - Китай, 50% от новите коли са електрически, а тенденцията се разраства в цяла Азия, при това не само в богатите страни. Гостът даде пример с Непал, подчертано бедна страна, където 80% от новите коли са електрически.

Китай е водещата страна в света в прехода към по-чиста енергия, включително по отношение на производството и инсталациите, отбеляза Попов. Той цитира неотдавнашни данни, които показаха, че електропроизводството от въглища в Китай и Индия за първи път от 52 години е намаляло съответно с 1,6% и 3%, въпреки че икономиките и на двете страни се развиват сравнително добре. „Спадът при въглищата не е резултат от структурна промяна, тъй като индустриите се развиват, а е изцяло свързан с т. нар. зелен преход“, отбеляза той.

Основният начин Старият контитент на постигне степен на енергийна независимост е чрез включване в ключови точки от веригите на производство, доставки и създаване на стойност. Освен това Европа трябва да развива технологиите, необходими в последните стадии от производството на продукт, счита гостът.

„Много интересен е случаят с последното постижение на Илон Мъск, който си остава гениален предприемач. В рамките на 19 месеца той успя да изгради завод за рафиниране на литий – от руда до състояние, готово за батерии, с по-оптимизиран процес и производство, което може да обслужи около 500 хил. автомобила“, каза Попов.

Само 10-12% от лития се добива в Китай, най-големият износител е Австралия, но Пекин владее процесът на обработка на литий и довеждането му до състояние за крайно производство, изтъкна той. Според него Европа трябва да следва същата линия вместо да се пита откъде да вземе полезните изкопаеми.

„Важен е и въпросът за рециклирането. Трябва да развием цялата технология на рециклиране, тъй като това означава ценните суровини да остават тук. България има амбиции в това отношение и ако правителството подпомогне вместо да спира тези процеси, страната ни може да заеме ключова позиция на европейско равнище, така както Унгария заема ключова позиция в производството на батерии.“

Европа трябва да развива технологиите за рафиниране и производство, така че да се създаде взаимозависимост с Китай, която води до реална независимост при вземане на решения, счита Попов.

Ще се отрази ли и кога увеличаване на добива на петрол от Венецуела на световния пазар? Ресурсите ли са основната причина за стремежа на Тръмп към Гренландия? Защо Германия се отказа предсрочно от ядрената енергия?