Възможно е да са наложи повишаване на данъците в България. Това показва анализ Матео Фалагиарда, Кристине Гартнер и Щефен Остерхолц, публикуван в Икономическия бюлетин на Европейската централна банка.

Разходите за социална защита, здравеопазване и образование в България са по-ниски в сравнение с тези в еврозоната. “Ако натискът за увеличаване на тези държавни разходи се превърне в увеличени разходи, поддържането на стабилно съотношение на дълга би изисквало по-високи данъчни приходи”, пише в анализа на ЕЦБ.

“В бъдеще поддържането на стабилни и благоприятстващи растежа публични финанси в съответствие с правилата на ЕС за икономическо управление и подкрепени от силна национална фискална рамка, заедно с продължаващи структурни реформи за повишаване на производителността, би било най-добрият подход за постигане на устойчива дългосрочна икономическа конвергенция и избягване на неоправдан инфлационен натиск и загуба на конкурентоспособност, които биха могли да възпрепятстват дългосрочния потенциал на България за икономически растеж”, заявяват експертите.

България поддържа стабилни фискални резултати, но може да се сблъска с натиск да повиши относително ниските си нива на публични разходи. При валутния борд страната има бюджетни излишъци в 13 от последните 27 години и поддържа съотношението на дълга си доста под 60% от БВП (23,8% през 2024 г., второто най-ниско в ЕС). Това силно фискално представяне беше подкрепено от разумна фискална политика, която беше необходима за поддържане на доверието във валутния борд.

“С приемането на еврото в България и отпадането на ограниченията на валутния съвет, стимулите за фискална политика може да се променят. Ако се появи усещането, че фискалната дисциплина може да стане по-малко строга, това с течение на времето би могло да генерира натиск върху разходите, особено за онези икономически функции, за които делът на разходите в момента е относително нисък. По-специално, такъв е случаят с публичните инвестиции, които остават постоянно ниски в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа”, пише в анализа на ЕЦБ.

Според ЕЦБ разходите и рисковете от приемането на еврото ще бъдат незначителни и до голяма степен еднократни. Когато става въпрос за присъединяване на държава към еврозоната, основните източници на безпокойство са разходите за преминаване към евро и потенциалът за неоправдано увеличение на цените. За да се разсеят тези опасения, българските власти въведоха няколко мерки, включително засилено наблюдение на цените и инспекции за справяне със злоупотребите, както и дълъг задължителен период за двойно обозначаване на цените, който започна на 8 август 2025 г. и ще приключи на 8 август 2026 г. “Въпреки това обществената подкрепа за еврото в България остава сравнително ниска на фона на опасенията от повишаване на цените. Това беше така и при предишните преминавания към евро, като подкрепата обикновено се покачваше след това”, заявяват от ЕЦБ.

Въпреки че икономиката на България е поела сравнително добре последните сътресения, рисковете за конвергенцията на инфлацията остават. Малкият и отворен характер на икономиката на страната означава, че тя остава изложена на външни сътресения. Инфлацията остава уязвима към външни ценови колебания поради високата енергийна интензивност на производството и големия дял на енергията и храните в потреблението на домакинствата. Силната динамика на заплатите и кредитирането - макар и забавяща се - е допълнителен риск от нарастване на инфлацията. В дългосрочен план относително ниските нива на доходи и цени в България, в сравнение с други страни, приели еврото, предполагат, че реалната и номиналната конвергенция вероятно ще продължи, пише в анализа на ЕЦБ.