Страните от Западните Балкани трябва да действат бързо, за да въведат свои системи за ценообразуване на въглеродните емисии за производството на електроенергия, за да компенсират финансовото въздействие на новите такси за въглеродни емисии на Европейския съюз, които ще влязат в сила през следващата година, съобщава To Vima.

Съгласно механизма на ЕС за коригиране на въглеродните граници (CBAM), който влиза в сила на 1 януари 2026 г., вносителите на стоки като електроенергия от страни извън блока ще трябва да плащат за емисиите на въглероден диоксид, свързани с производството на тази енергия в страната на произход.

Промяната ще засегне енергийните производители, зависими от въглищата, в Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, като ще направи износа им на електроенергия много по-скъп за купувачите от ЕС в Италия, Хърватия, Унгария, Румъния, България и Гърция, според доклад на CEE Bankwatch Network.

В момента до 60% от електроенергията, внасяна в ЕС от тези четири държави от Западните Балкани, идва от въглищни електроцентрали, се посочва в доклада. След влизането в сила на CBAM, цената на въглеродните емисии вероятно ще намали търсенето на електроенергия от Балканите в ЕС за една нощ, като ще прекъсне ключов източник на приходи от износ за регионалните енергийни компании.

Въпреки това, ЕС е предвидил потенциална клауза за изключение. Страните, които покажат „значителен напредък“ в прилагането на енергийните и климатичните закони на ЕС, като например приемането на механизъм за ценообразуване на въглеродните емисии, биха могли да се ползват с частично освобождаване от данъка.

Според групата, въвеждането на такова ценообразуване може да донесе до 4,2 млрд. евро (4,9 млрд. долара) годишно в Западните Балкани. Приходите могат да бъдат насочени към финансиране на проекти за възобновяема енергия, подкрепа на засегнатите работници и постепенно премахване на въглищата.