Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., внесен от Министерски съвет на 26 февруари.

Удължителният закон за бюджета бе приет. Той получи подкрепата на 17 от членовете на ресорната комисия, двама се обявиха „против“, а един гласува „въздържал се“.


Позиции на политическите партии

По време на дебата Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ заяви, че ще подкрепят удължителния закон за бюджета.

Цончо Ганев от „Възраждане“ обяви, че няма да го подкрепят.

„Ще подкрепим бюджета. Това, което ни тревожи е, че най-уязвимите групи отново остават без подкрепа“, каза Атанас Атанасов от „БСП-Обединена левица“.

В началото на заседанието служебният министър на финансите Георги Клисурски представи най-важните елементи от удължителния закон за бюджета. А служебният министър на отбраната Атанас Запрянов изтъкна значението на инструмента SAFE.

Удължителният закон за бюджета предвижда, че допълнителните разходи и трансфери по държавния бюджет, произтичащи от влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет за увеличение на заплати и социални плащания, могат да се финансират за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

Разходи по общинските бюджети

До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. разходите по бюджетите на общините се извършват в размери, не по-големи от тези за същия период на 2025 г. Допълнителни разходи, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, могат да се финансират по ал. 3.

Кметът на общината може да финансира местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, след решение на общинския съвет за капиталовите разходи. Това се допуска до размера на собствените приходи на общината, като се отчитат бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и други бюджети, както и средствата от Европейския съюз.

Национални програми за обучение и заетост

До приемането на закона могат да се сключват договори по различни национални програми, включително:

  • Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица
  • Национална програма „Активиране на неактивните лица“
  • Национална програма за заетост и обучение на бежанци
  • Национална програма „Мелпомена“
  • Проекти „Хоризонти“ и „Красива България“

Договорите се финансират в размерите, определени с Националния план за действие по заетостта през 2025 г., превалутирани съгласно Закона за въвеждане на еврото. Разходите не могат да надвишават отчетените тримесечни разходи по активната политика по заетостта през 2025 г.

Международни заеми и финансови инструменти

Министерският съвет може да преговаря и сключва споразумение с Европейската комисия за заем по инструмента SAFE в размер на 3 261,7 млн. евро за укрепване на европейската отбранителна промишленост, при условие за последваща ратификация.

Във връзка с въвеждането на еврото се разрешават промени в средносрочната програма за емитиране на държавен дълг на международните пазари и вече сключени договори с банки и дилъри.

Държавни гаранции

До приемането на закона Министерският съвет може да издава държавни гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2026 г. в размер до 4 млн. евро.

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.