Бюджетът за 2026 година е изправен пред сериозни трудности.

Това заяви в специално интервю за БНТ управителят на БНБ Димитър Радев.

Управителят на БНБ Димитър Радев разкритикува фискалната политика на правителството и предупреди, че ако тя не се промени, има опасност от румънски сценарий.

Определено има тренд на влошаване през последните години и този тренд трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджета за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи," каза той в интервю за БНТ.

Той смята, че тази година инфлацията у нас ще бъде по-висока от тази в еврозоната. Управителят на БНБ обърна внимание на това, че срещу взимането на дълг трябва да стоят инвестиции и икономически растеж, а срещу увеличението на заплатите - реформи.

По думите му всичко това трябва да е във фокуса на парламента, когато обсъжда бюджета за следващата година, който за България ще е първият като член на еврозоната.

"Виждаме желание на управляващите и наистина да се вдигат определени данъчни тежести. И далеч, и близо. Зависи от коя гледна точка разглеждаме проблема. Този сценарий ще бъде невъзможен в България, ако без забавяне се вземат мерки да пречупим негативния тренд по отношение на фискалната позиция от последните години. Ако оставим тези проблеми да ескалират, определено ще бъдем на пътя на това, което вие нарекохте румънски сценарий.


Нашата приходна система, включително данъчната система, нейният дизайн е направен така, че да осигури безпроблемно финансиране на държавни разходи и в размер до около 40% от брутния вътрешен продукт. Ако поддържаме устойчиво тези разходи, значително над тази граница, това неизбежно поражда два въпроса: Как ще се финансира? И отговорите не са толкова сложни. Чрез дълг или чрез увеличение на данъците или чрез комбинация на тези две възможности. А те не са добри възможности. Затова фокусът трябва да бъде върху това да овладеем фискалната експанзия, да пречупим този тренд на проциклична фискална политика. И в този смисъл, да, аз мисля, че бюджетът за 2026 година е може би по-важен от бюджетите през всяка една от последните
поне 5 години."


"Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е политическата криза след 2020 година и свързаното с нея разклащане на фискалната позиция. Определено има тренд на влошаване през последните години и той трябва да бъде пречупен. Бюджетът за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи", каза в интервюто Радев.

Относно инфлацията и прогнозите как ще завършим 2025 г. шефът на БНБ коментира още: „Ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки. Т.е. няма да има особен драматизъм поне в това, което официално се наблюдава и отчита като инфлация. Разбира се, дискусията и публичната, и сред хората за това колко са високи цените в магазините ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява
сериозен дисбаланс."

Ето част от интервюто на Надя Обретенова с Димитър Радев, повече очаквайте в сутрешния блок на БНТ "Денят започва" в понеделник.

- Надцениха ли управляващите възможностите за поемане на дълг?

- Има лош и добър дълг. Добрият дълг е, когато ти вземеш дълг за стратегически инвестиции, които създават условия да увеличиш икономическия растеж, който от своя страна не само ще върне дълга, ще генерира допълнителни дългове. Лош е дългът, който ние поемаме през последните години, т . е. да финансираме потреблението. Да се увеличават заплати в държавната администрация и тя да не се реформира.

- Не виждаме реформи в държавната администрация напоследък?

- Няма съмнение, че заплатите трябва да се увеличават, но трябва да се прави разлика между общата маса на парите, давана за заплати, която е макроикономическия въпрос, и индивидуалните заплати. Фокусът е прекалено върху индивидуалните заплати, а не върху това, нека най-общо го наречем "фонд на работната заплата". Ние имаме необходимост да контролираме по-добре фондовете за работната заплата. В никакъв случай не трябва да се допусне сценарий, при който индивидуалните заплати ще бъдат замразени или ще тръгнат надолу. Но това означава реформи. Има редица системи, в които разходите за заплати са 70-80, дори над 90% от общите разходи на тези системи. За каква ефективност може да говорим, като разходите за тези системи отиват основно за заплати? Какво става с инвестиции? Какво става с материална база? Така, че тези въпроси трябва да се разгледат внимателно. Аз мисля, че идеята и обявяването на това, че трябва да замразяваме заплати е погрешна теза. Тя дава грешен сигнал. Но аз мисля, че мястото за тази дискусия, особено сега в контекста на бюджета, е парламента. И очаквам да чуем подобни гласове."
Източник: Епицентър