Мнозинството в парламента от ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС е постигнало съгласие по ударното приемане на 13 законопроекта в рамките на месец, за да може финансовото министерство да изпрати искането за втория транш от Плана за възстановяване и устойчивост от близо 1,4 млрд. лева. Новината съобщи съпредседателят на ПП Кирил Петков в началото на петъчния пленарен ден. “Всички закони са 13 с две цели - Шенген и ПВУ. Имахме дискусия с ГЕРБ, така че основните две партии са абсолютно съгласни с тези приоритети. Доколкото знам, ДПС също са дали своето съгласие”, заяви Петков и уточни, че освен за ПВУ, промените в законите касаят и въпроса с приемането ни в Шенген.

Сред важните законопроекти са тези за Закона за съдебната власт, за КПКОНПИ, както и по Закона срещу прането на пари, Закона за личния фалит, Закона за етажната собственост, каза Кирил Петков.

“Законът за съдебната власт - въпросът дали и как може да се разследва заместник-главният прокурор и никой да не може да избегне този тип разследвания. За КПКОНПИ е важно хората, които председателстват комисията, да имат обществено доверие. Те не трябва да бъдат повлиявани от странични фактори”, обясни още за законодателните планове на мнозинството съпредседателят на ПП. И допълни, че освен антикорупционно законодателство, в парламента ще бъдат гласувани и закони, които са “специално за хората”. “Законът за личния фалит. Отдавна хората искат да не бъдат гонени до края на живота си и да могат да минат през личния фалит. Със Закона за етажната собственост искаме санирането и усвояването на европейските средства да стане по-лесно”, добави още Петков.

По данни на министерството на финансите, второто искане за плащане по ПВУ е в размер на 724 млн. евро и трябваше да се случи през първото тримесечие на 2023 година, но бе обвързано със законопроекти, които Народното събрание да приеме. Забавянето стана и заради неизпълнени мерки и реформи, като към юни 2023 г. от 66 мерки по второто искане за плащане, едва половината или 33 бяха изпълнени. От неизпълнените 33 мерки експертите определиха 11 проблемни мерки, които представляват сериозна пречка за подаване на второ искане за плащане и съответно получаване на средствата от ЕК до края на 2023 година.

Сега мнозинството наваксва с тях, като една от най-коментираните е например либерализацията на пазара за електроенергия и за домакинствата. В четвъртък правителството одобри на свое заседание Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с който се предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. и преминаването на битовите потребители също на свободния пазар от 2026 г.