Кризата удари малките квартални магазини. Голямата конкуренция, свитото потребление и онлайн пазаруването водят до фалит на много от дребните търговци. В началото на кризата, породена от мерките срещу Covid-19, магазините в страната са 122 035, показват официални данни на Националния статистически институт. Две години след това обаче магазините намаляват с 10 688 броя и достигат 111 347 в края на миналата година.

Намаляват както магазините за храни, напитки и тютюневи изделия, така и за нехранителни стоки, съответно с 9,3% и с 8,4% за период от две години. Най-голям е спадът на магазините през първата година на пандемията - 2020 г., но и през 2021 г. тенденцията продължава. Магазините за храни намаляват за период от две години с 4,2 хил. до 41 224, а тези за нехранителни стоки намаляват с 6457 до 70 123 броя. Любопитно е обаче, че се увеличават складовете за продажба на дребно. Само за две години броят им нараства с 3360, или с 27,9%, и надмината 15,4 хил. Това показва, че се променят навиците на хората при пазаруване.

Интересно е как предишната криза се е отразила на броя на магазините, защото подобен ефект може да има и настоящата, ако хората не са научили уроците си.

Преди началото на пандемията броят на магазините е почти колкото през предходната криза от 2009 г. До 2009 г., за дълъг период от 10 години магазините се увеличават само с 996 броя, или с 0,82%. През 2010 г. обаче броят на магазините рязко нараства – с над 9 хил. Това е годината, когато страната излиза от кризата, но все още не е достигнала предкризисните нива на стандарт на живота. Явно много хора, които тогава са останали без работа, са решили да стартират свой бизнес и са отворили магазин. През 2011 г. тази тенденция продължава и магазините нарастват с още над 2 хил. и достигат рекордните за страната 132 хил.

Но конкуренцията в търговията е огромна и не всеки, който е отворил магазин, оцелява на пазара. Освен това разрастването на големите търговски вериги и онлайн продажбите водят до спад на оборотите на малките магазини.

Затова следват шест поредни години, през които броят на магазините намалява, въпреки че икономиката върви нагоре. За шест години магазините намаляват с над 20 хил. и към края на 2017 г. са 112 хил. Чак след това идват две поредни години на увеличение на магазините в страната, като това е времето когато хората вече са забравили предишната криза, чувстват се уверени в доходите си и спокойно харчат. Докато не дойде следващата криза.

Сега ситуацията е различна. През 2020 г. въпреки мерките за подпомагане на бизнеси, има сериозен спад на броя на магазините. През миналата година, въпреки постепенното излизане от ковид кризата спадът на броя на магазините продължава. Явно хората са научили урока от миналата криза и не се хвърлят да отварят нови магазини. През настоящата година пък имаме рекордна инфлация и проблеми с доставките, което също е пречка за дребните търговци.

Тенденция

Обектите за храни първи усещат промяната

Броят на магазините за храни и за нехранителни стоки се променя по един и същи начин през годините, показват данните на НСИ. През първите години след предишната криза нараства броят и на двата типа магазини. След това идват 6-7 поредни години на намаляване на броят им, преди отново броят им да тръгне нагоре. Любопитно е, че първо се променя тенденцията при магазините за храни. Техният брой започва да нараства една година по-рано (от 2017 г.), преди да се стигне до увеличението и на магазините за нехранителни стоки (от 2018 г.). Същевременно през първата година на пандемията и през 2021 г. при тях спадът е по-голям, отколкото при нехранителните магазини. Оказва се, че малките хлебарници, сладкарници и месарници най-бързо реагират на промените в поведението на потребителите. За дълъг период от 10 години магазините за храни, напитки и тютюневи изделия намаляват с 12,7%, а тези за нехранителни стоки намаляват с 10,9%. Оказва се, че при магазините за храни оцеляването на пазара е по-трудно, като за това допринасят големите търговски вериги. Магазините за нехранителни стоки са по-устойчиви на пазара, но онлайн търговията и промените при пазаруването заради рекордната инфлация оказва голямо влияние и върху тях.