В следващия парламент може да влязат 8 или 9 партии, а на предстоящите избори се очертава ниска избирателна активност, прогнозира социологическа агенция "Медиана" въз основа на последното си проучване за електоралните нагласи.

Изследването е проведено от 30 август до 4 септември сред 1008 души чрез пряко стандартизирано интервю и е финансирано от социологическата агенция "Медиана".

Мненията на анкетираните определят, че партия ГЕРБ води с близо 6% пред "Продължаваме промяната". БСП, ДПС и "Възраждане" се борят за трето, четвърто и пето място с изравнени позиции. Тук обаче не са отчетени гласовете, които ДПС традиционно получава от Турция, допълват от агенцията.

Въпреки че „Има такъв народ“ бележи значителен отлив на избиратели, засега те определено запазват възможностите си за представителство в парламента. „Демократична България“ и „Български Възход“ също са стабилно над 4 %-ната бариера за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова засега е близо, но под чертата за влизане в парламента, като запазва шансове да бъде деветата партия в новия парламент.

Като проценти резултатите са: за ГЕРБ-СДС биха гласували 22,8% от запитаните, за „Продължаваме Промяната“ (ПП) – 17,1%. Подкрепата за „БСП за България“ е 13,3 на сто, за „Възраждане“ – 12,5%, на пета позиция се нарежда ДПС с 11,1%. Партия „Има такъв народ“ (ИТН) получава гласовете на 6,9% от хората, участвали в проучването, а „Демократична България“ (ДБ) и „Български възход“ – 5,5 на сто. Под 4-процентовата бариера остават „Изправи се, България“ с 3,4% подкрепа.

Според "Медиана" може да се очаква много ниска изборна активност на предстоящите избори. От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80% заявяват, че твърдо ще гласуват отново. Същевременно не се наблюдава активизация сред тези, които преди не гласуваха. Може да се очаква, че пред урните на тези избори ще застанат около 2,2 милиона избиратели.

При това положение прагът за преминаване на 4%-ната бариера ще падне значително - до около 85 – 88 хил. избиратели. Това дава добра възможност на по-малките партии да се борят за попадане в парламента. Като цяло, това ще даде на всички партии по-голяма „тежест“ в процентно отношение (при относително нисък брой реални избиратели). Същевременно ниската изборна активност в страната ще повиши силно тежестта на гласовете от чужбина, допълват от Агенцията.

"Данните от изследването показват, че резултатите от изборите ще се определят не толкова от предизборната политическа битка между партиите, а от икономическите сътресения в обществото. Наблюдаваме изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще", пише в анализа.

Близо 70 % от хората споделят, че в последната година материалното положение на тяхното семейство се е влошило, като имат опасения, че това е само началото. Също толкова очакват, че в следващите месеци положението им ще става още по-лошо (а 9% се опасяват, че могат да изпаднат в крайна мизерия). 40% от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в предстоящите месеци, като само 20% са уверени, че ще могат да се справят безпроблемно с тези си разходи.