Местните избори в Бургас и в някои от общините в региона показаха значението на две основни характеристики, съпътстващи тази кампания. Едната е, че крещенето във фейсбук не помага да си реален победител, а другата е, че полицейските акции изкарват мъченици тези, срещу когото са насочени и оказват обратен ефект у хората. За второто по-ярък пример от случая в Несебър и победата на задържания кандидат за кмет Николай Димитров няма как да има.

По-интересен обаче е първият случай, който обзе до степен на мания някои от участниците в изборите. Фейсбук е ценен инструмент за тези, които и преди изборите са го използвали със същата цел – представяйки се честно и почтено като политици - с лицето си и изразявайки открито своите виждания. В този случай те стават лидери на мнение за своите последователи, които обаче предварително са наясно защо са там.

Факт е обаче, че за този вот знайни и незнайни кандидати заложиха на социалните мрежи, за да агитират потенциалните си избиратели. Повечето обаче разчитаха на чистата бройка последователи, членове на групи, виртуални приятели и т.н., които вече имаха в своите профили и групи, вместо да си направят труда да използват фейсбук като канал, чрез който да популяризират оформени умно послания и така тепърва да търсят обществена подкрепа. На практика хората, които вече са били попаднали в групите им, не от любов към самите кандидати, защото тогава те не са били такива, спокойно биха могли да се почувстват използвани, та дори и отвратени. Лайкът за една обществена кауза не означава, че е бъдеща реална бюлетина, даваща вход към властта. Напротив, събраната група хора с обществена или благотворителна цел, често е не само нещо различно, но и напълно несъвместимо с политиката. И опитът за преминаване от другата страна е плачевен, защото отблъсква. Да не говорим, че натрупаната армия от хора не е събрана заради еднакви политически убеждения, а по коренно различни причини.

Подобни примери в Бургас, пък и в общините в региона изобилстваха. Една от тях е например лидерката на ВМРО в Приморско Ваня Андонова, която месеци наред буквално заливаше със себе си интернет пространството. Резултатът – соченият за един от фаворитите за евентуален балотаж, издигнат от партията – Димитър Димитров, остана трети, зад класиралия се на второ място умерен Стоян Василев. Истеричният тон в коментарите във фейсбук, заливането с банери, снимки, бюлетини, цифри буквално влудяваше малцината, които на тези избори не бяха кандидати за общински съветници.

Създателите на две от най-големите бургаски групи „Шофьори Бургас“ и „Шофирай в Бургас“ бяха сред най-красноречивите примери, че фейсбук популярността не те прави политик, който може да печели доверие. Станислав Тенев от „Шофьори Бургас“ беше кандидат от ДБГ за общински съветник и бързо превърна групата в политическа. Резултатът – в групата има близо 90 хил. членове, а на изборите за него преференциално са гласували 166 души.

Другият представител на шофьорско-политическия спектър – Мартин Пенчев, който беше независим кандидат за общински съветник, събра 534 гласа, като също в групата му има десетки хиляди членове. Днес, когато станаха ясни резултатите от изборите, Пенчев обяви изводите, които си е направил.

Те са поучителни и за други бъдещи фейсбук звезди, затова и ги публикуваме:

Резултат за мен: Катастрофален, предполагам около 600 гласа (които щяха да са ми достатъчни за преференция и влизане в играта, но под шапката на някого, което не е за мен), но в същото време независим и показателен, без да обвързвам с мои лични начинания, хора решили да ме последват в Шофирай в Бургас, като нито за миг, не съм си и помислял да превръщам Групата в Политическо Поле за изява.

Извод и ценен Житейски Урок:

1. Скачайки в подобно начинание, задължително скачаш сам, защото скоковете с вързани очи не могат да бъдат контролирани.

2. Участвайки в подобни мероприятия, от началото до края, нито за миг не забравяш, че си смъртен, земен и след края на сагата, пак трябва да вървиш с гордо вдигната глава на улицата.

3. В подобни авантюри, не залагаш нищо ценно освен време и малко нерви, защото всичко друго на масата, би било чисто и просто хазарт, а от хазарт, никой не е спечелил.

4. Виртуалната подкрепа, потупване по рамото и гръмки слова от хиляди хора, доказано нямат нищо общо с реалната подкрепа от същите тия хора, а именно по-лесно е да натиснеш “like”, докато чакаш за хляб в магазина, отколкото да отидеш и реално да гласуваш с химикал в ръка.

5. Резултатът, независимо 500 или 500.000 гласа, не трябва и няма да промени възгледите ми, вярата в доброто и стремежа към това, да накарам все повече хора да си помагат и да дерзаят към хубавите моменти в живота.

6. Благодарен съм на тези, които ме подкрепиха и на практика, но заедно видяхме, че Народа е в прекрасна Хармония, няма нужда от различни хора в Управлението, а рутината го устройва напълно.

7. Vox pópuli vox Déi - Глас Народен, Глас Божи!

Поздравления на всички, чувстващи себе си победители и успяли да запазят злобата далеч от себе си в тая кампания, а за останалите... да са живи и здрави и да берат плодовете на излагацията, самозабравата и психясването около Избори 2019.