Средният резултат по четене на българските ученици е 420 точки, по математика е 436 точки, а по природни науки - средно е 424 точки. Данните са от международното изследване PISA, направено у нас от 10 април до 18 май 2018 г., в което участваха 6900 български ученици от 197 училища от цялата страна, които са родени през 2002 г.

52% от тях са момичета, а 48% са момчетата. Акцентът в изследването е върху четивната грамотност, съобщи днес при представянето на резултатите Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование в МОН.

И сега няма изненада, и както в предишни години момичетата в България са с около 40 точки повече от момчетата по резултатите по четене. По четене резултатите са разпределени по равнища, като второ равнище е за минимално ниво на владеене на уменията за четивна грамотност по PISA.

"53 процента от българските ученици са постигнали второ равнище за четене и нагоре, а 47 процента не го постигат", обясни Кристанова. Тя добави, че средното за ОИСР са 77,7 процента ученици, които владеят второ равнище и нагоре.

"По математика този процент за България е 56 процента, за ОИСР е 76 процента, по природни науки е 53 процента за България, а за ОИСР е 78 процента", съобщи Кристанова. Това е минималното ниво за владеене на компетентности, които да направят учениците успешни в по-нататъшния им живот, добави тя.

По четене от изследването от 2018 г. на първо място с 555 точки среден резултат са учениците от Китай, следвани от Сингапур с 549 точки, и след това, с около 30 точки по-малко, са учениците от Макао в Китай. Изненада има при Естония, която "се е качила с 523 точки и е изпреварила Финландия", която винаги е с много висок резултат, коментира Неда Кристанова, цитирана от БТА.

PISA оценява функционалната грамотност на 15-годишните ученици в света в три познавателни области - четене, математика и природни науки. Изследването от 2018 г. е седмото и то се осъществява по проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В него участваха 79 страни и региони в света, информира Кристанова.

Тя отбеляза, че от 2015 г. изследването вече е изцяло с компютърно базиран тест, такъв е бил използван и през 2018 г. Малка част от изследването е свързано с учебните програми, но основното е доколко младите хора могат да влязат активно в живота и да се справят с различни житейски ситуации, обясни Кристанова.

Изследването от 2018 г. включва 273 въпроса - с избираем и със свободен отговор. Според концепцията на PISA за грамотност може да се говори тогава, когато четенето и писането се владеят, но в по-широк контекст от умението да се чете и пише, поясни Кристанова. Тя добави, че новото е включването на нова област - гладко четене, която изисква отговори на много кратки изречения.

Друг важен резултат са учениците на пето и шесто ниво, които могат в много голяма степен да разбират дълги и абстрактни текстове, да сравняват и интегрират информация, и много ясно да разграничават разликата между факт и мнение, каза Кристанова.

Тя уточни, че на пето и шесто равнище българските ученици от изследването са 2 процента, а в ОИСР са 8,6 процента. По математика нашите ученици на тези две нива са 4,2 процента, а в ОИСР са 10,9 процента. На пето и шесто равнище България има 1,5 процента ученици, при 6,8 процента в ОИСР.

И в това изследване се запазва тенденцията с най-ниски резултати да са българските ученици от непрофилираните и професионалните училища, а с най-високи резултати учениците в профилираната подготовка. Сега отново учениците, които са с родители с основно образование, с по-малко книги вкъщи и в чиито семейства не се говори български език, са с по-ниски резултати.