Снимка от първия учебен ден в свищивското училище СУ "Николай Катранов" обиколи социалните мрежи за секунди. Учител, застанал пред бялата дъска с дете. И двамата горди, усмихнати, а на заден фон се вижда фрапиращата правописна грешка: "Бъдещето на БАлгария е в класната ми стая"



Учителката е Снежана Блажева – класен ръководител на II "Б" клас, която е с 35-годишен стаж. Поръчала изработката на надписа в книжарница, само ден преди първия учебен ден.

"ПРОДИКТУВАХ на служител на книжарницата, на която се доверих за изработването му. Не съм и допускала, а и не вярвам, че някой не знае как се пише името на родината ни! Но след 35-годишна упорита и ползотворна работа за овладяване правописа от учениците ми, и това видях, преживях!", пише учителката в своя Facebook профил.

Грешката останала незабелязана, едва докато снимката не била качена във Facebook. И предизвика бурна реакция от хиляди потребители.

Въпреки притесненията на учителката, че всички ще я помислят за неграмотна, родителите не я винят. Кметът и училищното ръководство напълно подкрепят педагога. Снежана Блажева е категорична, че въпреки стреса, няма да се откаже от учителската професия.

Проблемът за печатната грешка не е в учителката. Не е и в онзи, препечатал надписа. Проблемът е много, много по-дълбок и е във всички нас.

Проблемът е в системата, в която мотивираните учители се броят на пръсти. Същите онези, които трябва да научат децата на България да обичат и да търсят знанието. Демотивирани от системата, искрата им угасва, каузата и мисията им се превръща в рутина, смазана от десетките канцеларски дейности, които са принудени да извършват, наред с учителството.

Проблемът е в родителите, които предпочитат да оставят детето пред компютъра или телефона, вместо да му прочетат книга или пък да седнат и да научат азбуката, много преди то да влезе в първи клас. А там, в мрежата, често се пише на шльокавица. Често bude6teto na balgaria коментира във Facebook и хули всеки, допуснал някаква грешка в живота си. Защото е по-лесно да съдиш зад монитора.

Проблемът е, че учебниците са написани на неразбираем, сложен и объркан език, който остава недостъпен за учащите, чийто ентусиазъм изчезва с всяка изминала година, докато накрая очите им не станат празни. Същите онези очи, които са светели и шарели с любопитство на най-първия учебен ден. А те, учениците, постепенно стават все по-демотивирани и разочаровани от българското образование.