На това място енергията е толкова силна, че се усеща във въздуха, а за водата се вярва, че е лековита. Това е малкият параклис „Св. Петка”, който се намира на 2-3 километра южно от село Звездец в Община Малко Търново. По стара традиция в тази местност в първия петък след Великден става сбор с общоселско значение – хората отиват там, палят свещи в чест на светицата и си наливат лековита вода.

Параклисчето е построено през 1930 г. по инициатива и със средства на Костадин Тодоров Мартикозов и Янко Николов Керемидчиев и двамата от Звездец, а майстор е бил Никола Катранджиев от Малко Търново. Материалите – дърво и камък, са добивани на място. Зидано е с кал, също добивана на място. Но под влияние на природните условия и от действията на някои хора то е разсипано и материалите му са разграбени. В него е имало аязмо, покрито с капак, и вярващите са черпели оттам вода, разказват наследниците на създателите на параклиса.

През 1992 г. на същото място с помощта на военните и майсторите Димитър Йорданов Русков и Тодор Христов Тодоров е построено сегашното параклисче. Недю Николов извежда водата и прави чешма. За тази вода има поверие, че лекува всякакви болести – и при пиене, и при мазане. До чешмата има старо дърво, на което всеки закача по един конец от дреха или някакво парцалче – вярва се, че така болестите се „оставят” там. Сега дървото е изсъхнало.

Корените на тази традиция идват от дълбока древност. Възрастни жени от селото помнят, че техните баби са им разказвали за сбора на Св. Петка. Според тях името си параклисът носи от легендата, че Св. Петка е минавала по тези места и вероятно там се е спряла да си почине. В минали времена на параклисчето са се правили много курбани. Храната се изяждала на обща трапеза. Тъй като пътечката, която води до там, е на стръмно място, на връщане са се спирали на едно равно място – Момина поляна, където хем си почивали, хем изигравали няколко хора.

Заслужава си това място не само да бъде посещавано, но и пазено за бъдещите поколения.