"Аз много пъти съм го казвал, че когато се случи нещо подобно това е синтоматика за опадането на нравите в обществото. Всички ние носим отговорност за случилото се. Една такава важна институция какъвто е номера 112 беше смачкана и унищожена. Винаги в най-трагичната ситуация могат да се извадят изводи. 16-годишно момиче ражда, съпругът е в затвора. Кой подсигури някаква подкрепа за това дете? Трябва да има регистър на ранните раждания, но такъв няма". Това каза психологът Христо Монов за жестокото убийство в Айтос при което Теньо Енчев преби до смърт Ивета - майката на детето си. "Надявам се да лежи до живот, защото той е показал, че не подлежи на поправяне. Има нещо, което психологията откри, една структура, която трябва да приемем, че ние сме продукт, от това, което виждаме и чуваме. Ако е виждал брат си какво върши, той го имитира", категоричен беше психологът, който взе участие в "Офанзива с Любо Огнянов" по Канал 3. „Най-трудният въпрос, който може да бъде създаден е кой да вземе детето на Ивета. За мен най-добрият вариант би бил за това дете да бъде осиновено, от семейство, в което няма такива трагедии, а не да се пристъпи към формата наречена приемно семейство. От 6 масови убийци в САЩ, четирима са минали през приемни семейства. Има хора, които могат да преценят капацитета и на двете семейства, който искат да вземат детето на убитата в Айтос жена. Но те и двете са травмирани. Това дете ще живее в среда на компенсаторика. Най-добрият вариант за детето на жертвата е да бъде осиновено. Системата за осиновяване е блокирана от години в България. Преди 1 година беше зададен въпроса на социалния министър и той не отговори.Ще дойдат и политици, ще говорим и за вота на недоверие на тема сигурност. Агресията се ражда в почва на несигурност", каза още Христо Монов. "Нали не мислите, че е добре детето на иде при майката на Ивета? Та тази жена е позволила на собственото си 13-годишно момиче да има връзка с близо 10 години по-възрастен мъж и на 16 да роди от него", каза още той. "Връзката между насилника и насилвания е много дълбока. Едно 13-годишно дете, в тази трудна възраст, много лесно може да намери онова, което не му достига в семейството, в случая липсата на баща. Може би е откривала бащата в него, от към сила и от към морален авторитет", каза още психологът.