Кипарисовата горичка на мъртвите в Бургас крие неподозирани тайни: Гроб на дете е местен 2 пъти за 100 години, но още има свежи цветя. Вижте защо

img

Кипарисовата горичка в Бургаските гробища крие неподозирани тайни. Някои от нас са минавали покрай тях години наред, забелязвайки, но без да подозират защо сред съвременните гробове изведнъж изникват изящни каменни паметници със снимки на знатни джентълмени от едно време, разказаха експерти пред БургасИНФО. Да разкрием причината ни помогна известният изследовател и председател на Дужеството на бургаските художници Митко Иванов, за когото Старият Бургас е страст.

Градът на мъртвите има собствена история и в годините е бил поне на три различни места. По-възрастното поколение помни  гробищата в парка срещу Окръжна болница.  За работниците от  завода  „Елкабел” тогава това е било най-близкото място за разходка в обедната почивка, помнят бабите на някои от нас. За още по-старите гробища, до днешния БСУ, няма жив бургазлия, който да разкаже.  Но, ако мислите, че костите на всички онези хора, починали преди повече от век, са отдавна изгубени, а те забравени – бъркате. Благодарение на почитта на близките им, не всички са забравени и доказателството за това е в настоящите гробища на Бургас.

„Роднините  са можели да преместят не само останките, но и надгробните паметници от старите в новите гробища.  Този например е местен  поне два пъти. Ние не знаем какво се е случило, но със сигурност е така. По какво съдим? Името на последния  покойник, обозначено с кръст,  на този сравнително по-голям паметник,  с подробен надпис на гръцки език, е с дата от 1902г. Това е годината на смъртта.  През 1902г. гробищата са били  до днешния Бургаски свободен университет. Следователно близките веднъж са го преместили в тогавашните нови гробища до Окръжна болница, и втори път са се възползвали от периода между 1962г. и 1975г., за да го  пренесат тук, ако не е имало и нещо междинно”, обяснява Митко Иванов.

Впечатляващо е, че и  днес  -  116 години по-късно  пред красивия паметник  във форма на кръст с венец от рози в горната част и ангел в основата, който като че ли бди над главата на детето, има съд с вода и цветя.

„Това означава,  че наследници на тези бургаски гърци показват родова култура и памет”, допълва Митко Иванов.

В Кипарисовата горичка, която е най-старата част на новите гробища, има още паметници, разказващи история, пътуваща между времето.  В центъра на един от тях е изписано името на малко дете, а десетилетия по късно от двете му страни  са изникнали  имената вероятно  на бащата, майката и може би брат или друг роднина.

Старите паметници винаги се отличават от съвременните. Лесно е да бъдат разпознати не само заради датите на тях, а и заради снимките на хора от друг век и самият им вид. Някои са във формата на обелиск с кръст,  какъвто е бил и оригиналният паметник на бащата на Бургас – Александър Георгиев Коджакафалията.  

„Цитирам годината по памет, но доколкото помня през  1960г. тогавашната власт решава и огласява, че се прекратяват погребенията срещу сегашната Окръжна болница и, че  ще бъдат превърнати в парк. А бъдещите погребения трябва да се извършват вече в новопределения парцел, в тези гробища, които всички бургазлии познават днес. Според мен 1961г. е била гратисна и все още са се погребвали покойници в старите гробища. През 1962г. е първото погребение в сегашните.  Следва един дъдлъг  период от 10-12 години, в които тези срещу болницата не са пипани и това е бил периодът, в който всички желаещи – роднини, близки  или общината биха могли да преместят със съответната почит тленни останки. Както моят добър приятел – известният  Георги Райков казва: „Някъде около 1974-1975г. мина багерът и събори всичко”. Пак по негови спомени паметникът на Коджакафалията, който вече е бил съвсем скромен кръст и няма нищо общо с оригиналния, е бил един от последните, които  стърчали там до последно. Ако не се лъжа, той е преместен около 1970г. - цели 10 години, след като е излязла заповедта”, разказва Митко Иванов.

За бургазлии, които не знаят историята, ще припомним, че Коджакафалията е погребан веднъж зад сегашната автобусна спирка до БСУ.  Когато комунистите идват на власт, разбиват паметника – обелиск с кръст, изравят гроба, забраняват благодателят на Бургас да бъде препогребан и тленните му останки около 10  години стоят в чувал,  в сандъче в олтара на параклиса „Св. Дух”.  Около 1962г. параклисът в старите гробища е обърнат  в склад, а след много молби властта позволява да Коджакафалията бъде погребан. През 1970г. той е преместен в редови гроб в сегашните гробища.

Защо градът на мъртвите е местен два пъти?

Още преди  войните, някъде около  1912г. е излязло решението, че ще се прекратят погребенията в по-старите гробища на днешния бул. „Сан Стефано”. Те вероятно  са използвани около  50 години и  не са били голям парцел.

„Бургас е градът, който се е разраствал най-бързо в България. И в този смисъл властта не е виновна, че й се е налагало толкова често да ги мести. Тя винаги е определя парцел, който на тогавшания кмет се е струвал достатъчно голям и той е бил за времето си. Всъщност 1912г. е годината, в която е причислена Коджакафалийската махала. Тогава за първи път  градът прелива извън шестоъгълника, заключен между бул. „Сан Стефано”, морето, бул. „Мария Луиза” и бул. „Демокрация””, допълва Митко Иванов.

В Градът на мъртвите може да срещнете  много истории, преодоляли времето.

 Необходимо е само да се взрете в старите каменни плочи, в лицата на хора от отминали епохи, останали завинаги млади, в мраморните ангели, които пазят децата, които никога няма да пораснат, в титлите пред имената на мъжете и жените, доживели дълбока старост. Най-красивият паметник обаче остава този, пред който има свежи цветя, защото означава, че този човек все още е жив в нечие сърце.

1 коментар

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

1 Коментар

  •  
    Анастасия
    2018-04-03 23:32:30

    Помня времето ,когато местеха гробищата накрая на Изгрев. Беше ужасна гледка. Моите близки също бяха принудени да преместят костите на починалите ни близки. Беше много гадно да гледам зейналите празни гробове. Да не казвам костите на незнайно колко хора останаха там,защото нямаха живи близки ,които да ги преместят. До скоро даже стояха кръстовете на не извадените . Така ,че сега тъпчем по техните кости....

Най-новото

Актуални теми

Полицията натръшка двама топ автокрадци в ж.к. „Изгрев”

Мъж заплашва да скочи от втория етаж на УМБАЛ Бургас, полиция отцепи района

19-годишната Ивета беше жестоко убита от своя приятел в Айтос