Помните ли катастрофата на пътя от Созопол към Бургас, станала на 17-ти юли 2016-та година? Един от тежките моменти от войната по пътищата, при който загина млад човек. Тогава в канавката край шосето смъртта застигна 30-годишния Тодор Василев от Ямбол.

Катастрофата стана, след като „Ауди“, управлявана от младия бургазлия Георги, блъска слезлия от своя автомобил Тодор, докато поставя светлоотразителен триъгълник край авариралата си кола. На 24-ти януари Георги получава присъдата си от Окръжния съд в Бургас, като е признат за виновен. Наказанието му е две години условно лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Отнето му е правото да управлява автомобил за срок от пет години.

Една година и половина след катастрофата и ден, след присъдата на шофьора, помел Тодор Василев, с покъртителна изповед в социалните мрежи излезе неговия брат Людмил. В нея той настоява за справедливост и за ефективно наказание. Тя предизвика множество коментари с изразена съпричастност, публикуваме я със съкращения и незначителна редакторска намеса.

„Казвам се Людмил Василев. Аз съм на 28 години .. навърших ги на 19 януари. Една година и половина, след като брат ми почина. Търся гластност. За поредния случай на несправедливата ни и на загниваща правосъдна система, а може би по точно за продължаващата война по пътищата. Майка ми и баща ми са отчаяни и съкрушени от това, което се случи на 17.07.2016 година. Една слънчева лятна неделя, но също така и една черна и студена неделя за едни родители, в която загина изключително нелепо и мигновенно моят брат - 3 месеца, след като навърши едва 30 години...почти на колкото съм аз сега . Това стана на пътя Созопол-Бургас, близо до местността Ченгене скеле. Брат ми беше всичко за мен! Беше моята опора и подкрепа. Чуствах го най-вече като мой баща.... Но и именно там беше зверски прегазен и размазан, досущ като онези клети животни, които може би всеки един от нас поне един път в живота си е виждал, докато пътува. Докато поставя светлотразителен триъглник заради авариралия си автомобил, връщайки се към колата си, в гръб го удря друг автомобил. От страшния сблъсък изхвърча 10 метра в канавката. В доклада на патолога се разбира, че се касае за ужасяващи травми... с разкъсана бедрена става и мозъчна трамва, измъкната дясна ръка, които довеждат до внезапна смърт. Някои хора казват, ако това е утеха, че не е разбрал кога и как е починал -толкова внезапно се е случило всичко. Може бе най-лошото е, че никой не успя да го види за последно сбогом . Погребението се състоя със закрит ковчег.

Водачът (или обвиняемият), на лекия автомобил „Ауди“ е Георги, тогава на 19-годишна възраст и с нищожен опит зад волана - 8 месеца. Може би заради това и не успява да види брат ми, защото е карал като бесен джигит и го блъска в гръб, след което дори и не спира, а продължава бягайки.Едва на другия ден се предава на органите на реда. Едва тогава му се взима кръвна проба . Едва тогава автомобилът се иззема като доказателство. Експертизата сочи, че този така наречен шофьор-сополанко, е нямал и грам спирачен път. 1 година и половина се води досъдебно производство и хиляди експертизи , за да се докаже че брат ми е блъснат. Днес, след 1 година и половина - на 24.01.2018 стартира делото. То се води в Бургаски окръжен съд. Не помня имената на прокурора, съдията и секретарите камо ли на писарката.. Та то кой човек може да ги запомни в такъв момент. И знаете ли какво ...? Да, както и подозирате... Нищо ... поредното нищо. Хлапето получи една 3 годишна условна присъда, намалена на 2 години, заради разкаяние и самопризнание???? За убийство ???? О, що за чудо. Значи в България - убиваш човек, макар и по невнимание и получаваш 2 години, които дори и няма да излежиш ефективно. Не е и редно и е някак си странно, прокурорката по делото (човекът, който представлява държавата и нас като потърпевши) да иска условна присъда за едно брутално убийство на едно 30-годишно момче в разцвета на силите си . Завършил магистърска степен в Медицинския университет по фармация, човек с амбиции да се развива в неговата и нашата семейна сфера, човек, който остави след себе си самотна съпруга, блуждаещ се брат (който никога няма да стане чичо) и най-вече остави завинаги болка и белег, петно в ума и сърцата на родителите си, а не само на тях.ЗАЩО? Защото подсъдимият Г.Бодуров е с чисто изрядно минало и видите ли животът е пред него и тепърва предстои. А животът на моя брат нима не е предстоял. Как един съдебен състав и прокурор преценят това? Докога виновните от такива инциденти ще остават безнаказани и ще получават такива смехотворни присъди на фона на смъртта на човек. Кога ще има осъден било то и младеж на 18 години?“, пише Людмил в своята изповед. Той задава риторичен въпрос какво са 2 години условно за убийство на пътя. Младият мъж е категоричен, че семейството иска справедливост и морал.

„Но най- вече си искаме обратно скъпия ни брат, син, внук и добър човек, който всички обичаха и беше оставил добро впечатление у всички. Брат ми никога не е влизал в конфронтация с когото и да е било, напротив помагаше и се държеше добре със всички. Казваше ми: "Най-важното е да правиш добро, за да ти се връща ". И какво ми остава на мен да направя в този момент .... Почивай в мир Тодор Янков Василев. 26.04.1986 – 17.07.2016“, завършва скърбящият брат Людмил.