Няма да продължа репликата, първо, защото съм възпитана и второ, защото не съм футболен фен. Повярвайте ми, изстисквам цялото си добро възпитание и самобладание, защото като журналист от 24 години и като човек съм възмутена от решенията на един бургаски съдия, осъдил две бургаски медии да платят обезщетение на човек с криминално минало, защото са го нарекли с дума, която в този момент е описвала неговото поведение.

Вече не е тайна за никого, че един човек, който често си има вземане-даване със закона, съди няколко бургаски медии за публикация от преди вече почти 6 години. При това публикацията е съобщение от полицията и от прокуратурата. Няма да обръщам особено внимание на факта, че в нашия случай дори не е доказано, че публикацията е в нашия сайт, че става въпрос за въпросното лице, защото е посочен с иницали, няма дата, няма нищо. Става въпрос за това, че съдия Калин Кунчев от Районен съд Бургас издаде две присъди след 6-месечен цирк в съдебната зала, където на ищеца беше позволено да се държи безобразно, да обижда журналисти и да твърди, че медиите са му нанесли вреди, които не можа да докаже. А свидетелите му твърдяха противоречиви неща, които някой по-бдителен съдия би нарекъл дори с по-силна дума. Но въпросният съдия очевидно беше предубеден. Защо ли?

Освободи ищеца от съдебна такса само срещу една декларация. Нито провери наистина ли е безработен, с какви пари се издържа семейството му, има ли регистрация в Бюрото по труда, как финансира така наречените си спасителни операции и филантропски жестове, къде живее и какви автомобили кара. Не му направиха впечатление дори и свидетелските показания на роднините му, че е получавал и продължава да получава заплата от фирмите на роднините си, за които твърди, че са фалирали заради публикации в медиите.

Съдия Кунчев не скри в съдебната зала, че не долюбва медиите заради сблъсък с един сайт преди време.

Позволи на ищеца да се държи безобразно в съдебната зала през цялото време, да крещи и обижда ответника и адвоката му.

Позволи на ищеца да представя доказателства след законния срок и ги прие.

Не позволи на ответника да представя доказателства и отказа да изслуша някои от свидетелите му.

И за капак показа искрен итнерес към ищеца, интересувайки се как поддържа мускулатурата си.

В решението си, с което съдия Кунчев осъжда медията да плати 500 лева обезщетение на ищеца, защото го е нарекла някак си, негова чест дава съвети на журналистите как да пишат заглавия на статиите си. Цитирам: “Бургаският окръжен съд уважи протеста на прокуратурата и взе мерки за неотклонение “Задържане под стража“ спрямо обвинените за нанасянето на побой над охранител в дискотека “Джубокс“ бургазлии“. Виждал ли е някой такова заглавие в която и да било медия? Някоде по света.

В контекста на всички дрън-дрън за европредседателството, за свободите на гражадните, за свободата на медиите как ви звучи обвинението на съдия Кунчев, че някоя медия е допуснала професионална непредпазливост, нарекла един човек, осъден към този момент за друг побой, арестуван за побой, с наложена на ВТОРА инстанция мярка за неотклонение „задържане под стража“ за побой с истинската дума за това. Ами как, според вас, да го нарече? Случайно объркал се гражданин, извършил неприемливи действия спрямо служебно лице в питейно заведение, вследствие на което пострадалият е откаран в болница?

Знаете ли, тук не става въпрос за една, две или 5 медии. Става въпрос за опасен прецедент, от който могат да възникнат сериозни последствия. Застрашена е свободата на словото, свободата на медиите и се хвърля сянка над безпристрасността на българския съд. Чувствителното ни общество, което и без това крепи на косъм крехката си вяра в съдебната ни система, ще има повод отново да се замисли, а и да пита на глас – кого всъщност обслужва тя. Дали гражданите, които казват каквото мислят, дали медиите, които излагат факти и информират обществото, или хора, които са клиенти на полицията. Как тогава да наричаме примерно атентаторите от летището в Бургас? Да чакаме да приключи делото, което буксува вече 5 години и половина, за да ги наречем така ли?

В България за всичко се обвиняват медиите. Защото по дефиниця новината е това, което някой, някъде не иска да чуе. Съжалявам, но ние ще продължим да правим това. Въпреки всички, на които не им харесва. Няма да си стискаме ръцете и няма да се извиняваме на тези, които попадат в полицейските или съдебните хроники. Колкото и обидени да се чувстват от това.

Може би тогава ще се оправи държавата, когато всеки си върши неговата работа – медиите изкарват наяве грозната истина, а съдиите не ги учат как да пишат, а се грижат престъпниците да бъдат наказани. Моралът и етиката са въпрос на лично възприемане. И ние, журналистите, не се чувстваме по-малко морални или етични когато казваме истината. А ако всеки, попаднал под прожекторите, реши да ни съди за всичко, което му предизвиква ортикария, според него, а съдът му позволява това дори без да си праща таксите, ще продължим да сме на опашката на ЕС по въпросите на съдебната система и в страната ни ще настъпи страх и мрак. Медиите ще мълчат, а хората ще продължават да бъдат грабени, пребивани, лъгани, мамени, ще процъфти продажбата на наркотици, на оръжия, ще се палят автомобили, ще се стреляме по улиците, защото престъпниците ще се чувстват анонимни и безнаказани. Имената им ще бъдат неизвестни, лицата им – непознати.

Медиите, полицията и съдът са партньори в борбата с всичко това. Поне до сега бяха.

burgasnews.com