Призовавам публиката да гледа българско кино, както едно време са се правили хубави филми и хората са посещавали салоните. Аз мисля, че много хора купнеят да видят интригуващи филми, милеят за нашите си истории. Това сподели актьорът Иван Юруков след премиерата на филма „Дъвка за балончета” в Бургас. Интригуващата лента, която връща в детството на хлапетата от 80-те години, предизвика фурор в Бургас, а заради големия интерес имаше две едновременни прожекции.

„ Надявам се да се дава шанс и на повече автори да правят български филми”, добави Иван Юруков, който в „Дъвка за балончета” играе талантливият рекламист Калин. Екранната му партньорка Теодора Духовникова влиза в ролята на неговата приятелка от детството Биляна. Като деца двамата са част от щура банда, която всеки ден попада в различно приключение. Съвсем по детски те си обещават да се оженят, но обстоятелствата ги разделят. Двамата се срещат случайно 25 години по-късно. През петте дни, които имат заедно, те си спомнят детството, мечтите и забравеното обещание. Чрез героите филмът успява да припомни детството на цяло поколение зрители.

„80-те е част от детството на сценаристите и на мен”, споделя режисьорът Станислав Тодоров – Роги. „Филмът е нискобюджетен, заснет е за 20 дни и всичко е влязло в него, има само един кадър-сцена, който не е вътре. Трудно беше да се направи, имаше лишения, трудности и за продуцентите и за мен, но когато сценарият те запали и актьорите са въодушевени, се получава”, споделя режисьорът.

След прожекцията десетки бургазлии се възползваха от възможността да вземат автограф и да се снимат с актьорите и режсиьора.

Зад сценария на „Дъвка за балончета”, който спечели наградата на “Златна роза” преди броени дни, стоят Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова, създали и сценариите на най-популярните български сериали.

Впечатление във филма прави и прекрасната актьорска игра на децата, които играят главните герои като малки. Те успяват да пресъздадат образи от време мното далечно от тяхното детство, но благодарение на режисьора го правят есествено, без да рецитират и без да театралничат.