„Лежах с внуците - едното е на 5 годинки, другото е на 2-годинки. Изведнъж дойде водата вътре. И ме грабна. Отварям вратата, хващам едното дете за ръката да го взема. Обаче като отворих, отсреща идва вълна, грабна ме и ме отнесе до реката. Пред очите ми малкото внуче и то във водата. Плува-нагоре надолу. Казах си: Ще умре. Гледам дъщеря ми скочи във водата и идва след нас. Детето се въртеше като овца на шиш във водата. Така до реката чак стигна. Аз се хванах за мрежата. Започнах да викам: Господи, къде си?“- Така 64-годишната Галя Арабаджиева от Равнец описва ужаса от нощта срещу 25 октомври т.г., когато невиждана водна стихия потопи Бургаски регион. Трима загинали, още един в неизвестност, 180 литра държд на квадратен метътър в Равнец само за по-малко от два часа – това е само част от статистиката. Извън нея остава човешката драма.

В 3.00 часа след полунощ в сряда в Равнец е спокойно. Вали дъжд, но нищо не подсказва, че приливна вълна ще удари селото и ще помете градените с години домове. За секунди населеното място потъва.
Виковете на хората, будят махалите една по една. Последни за бедствието разбират ромите. Те живеят в най-ниската точка на Равнец, а водосборът ги атакува от две страни. Местните още са в леглата, когато се изправят лице в лице срещу стихията.

„Каква беше тази вода..? Без мъж съм, сега и без къща останах....“, плаче Галя. Стихията била толкава силна, че буквално свалила дрехите от гърбовете на хората, озовали се във водата, а спасителите ги вадили чисто голи.

„Съседът-Господ да го поживи. Влезе във водата да ме вади. Мъж- човек, обаче гола- негола ме прибра. Евала на тоз човек“, благославя Галя. Комшиите прибрали и внуците й при тях. Дали им топли дрехи и храна, завили ги с одеала.

„Още съм на пътя, няма къде да отида. И дрехи нямам, защото на човека гащите взех“, разказва Галя.

От цялото имущество на комшийката й Златка Иванова от съседната улица, в момента останали само с дрехите на гърба й. „Живея на оная улица. Избягах същата вечер от водата, обаче дрехи нямам, всичко погълна потопът", разказва тя.

"В моята къща не мога да вляза- пет камиона кал има там, как да стигна", допълна друга съседка. Трета пък се ядосва, че стихията отнесла бурканите със зимнина и портфейла й със сто лева, които заделила за детето. „Аз се обадих на директорката на градината да й кажа. После да не чувам, че нарочно не го пускам“, споделя тя.

Днес Равнец бавно се възстановява след потопа. Улици на места няма, достъпът на леки автомобили в тези участъци е невъзможен. Мебели и трудноподвижни хора се транспортират с каруци и трудовашки колички.

Останалите без дом ще бъдат настанени в Бургас, каза пред наш екип кметът на селото Христо Колев.

В селото живеят 1900 души, в махалата са 280 – поне половината от домовете им са засегнати. Кметът на Бургас Димитър Николов вече е уверил, че Общината има готовност да подслони най-пострадалите.