Учителката Венелина Петкова от Горна Оряховица роди в парк, удуши бебето си и се опита да го изхвърли в кофа за боклук!

Силите обаче не й стигнали и получила силен кръвоизлив в парка, а минувачи извикали линейка и била закарана в болница. Там тя яростно отричала, че е раждала, макар че били намерени в нея част от плацентата и пъпната връв.

Планът на Петкова бил да роди тайно и да изхвърли отрочето си. То веднага заскимтяло, а „нежните“ майчини ръце се обвили около малкото вратле и стискали, стискали, докато плачът престане и срамната тайна заглъхне. Бебето ритало с крачета, борело се за последна глътка въздух, но майката просто го удушила. Поставила го в торба в багажника на колата с намерението да го закара до далечен квартал, или извън града да се отърве от малкото трупче, но кръвоизливът я изненадал, отнел й силите и тя едва допълзяла до парка, където припаднала.

„Не съм и предполагала, че е бременна“ – каза директорката на училището в село Виноград, където Петкова била преподавател. „Правеше ни впечатление, че идва на работа с едни и същи широки дрехи, но си беше пълничка. Беше много добър и грижовен учител и нейните ученици изкарваха най-високите оценки на приемните изпити при кандидатстване в езикови и професионални гимназии. Нямам идея защо го е направила.“

Петкова била на работа даже вчера, преди да роди. Никой от семейството и близките й не знаел, че е бременна, оправдавала се с някакво женско заболяване и че пиела хормони за него.

Планът да се отърве от детето бил предварително обмислен. Пазела в тайна бременността си, въпреки болките успяла да си изкара часовете, да се качи в колата и да роди в парка сама, като животно. Засега не е ясно дали съпругът й е съучастник, или и той не е знаел, че чака дете.

Семейството имало вече три деца и се грижело много добре за тях. Явно жената преценила, че четвъртото ще й дойде в повече.

Само че в такива случаи има процедура, която се нарича аборт. Отиваш в клиника и никой няма да те спре. Така правят цивилизованите хора. Ако чак толкова си се отнесъл и не си разбрал, че носиш дете, има хиляди бездетни семейства.

Нищо не пречи да се обърнеш към някое от тях, да се направиш, че влизаш в болница, или отиваш на почивка, за да се скриеш от близките си, детето да бъде осиновено за нула време и да си тръгнеш с чиста съвест. Ако намериш пък богато семейство, то ще плати където трябва тайната да не се разчува, ще осигури и медицински грижи и фалшив болничен и пак ще постъпиш цивилизовано и няма да носиш клеймото убиец, а децата ти цял живот да те мразят, че си убила братчето или сестричето им. Защото децата помнят и не прощават. Особено сега, когато цялото село ще ги сочи с пръст.

Кое накара една майка да се превърне в престъпник?

И то не някаква необразована дива селянка, а добра учителка, уважавана от всички?

Липсата на пари да се грижи за четвърто дете? Липсата на желание да се занимава с бебе? Амбицията да стане още по-добър и уважаван учител? Мизерията на учителските заплати? Семейни проблеми? Лични проблеми? Или защото напоследък това често се случва, а убийците остават ненаказани.

Е, каквото и да се е случило, в света няма достатъчно сериозна причина да убиеш пеленаче!

За 27 години обществото ни беше оперирано от всякакви ценности!

Изгубихме изконни добродетели като приятелство, съчувствие, морал, отговорност, чест, достойнство.

Оставихме някой да ни смачка, да ни промие мозъците и да се превърнем в егоисти. Мачкат ни и ние мачкаме по-слабите, крадем, лъжем, убиваме без капка съвест и състрадание.

Превърнахме се в социопати, жалки човекоподобни отрепки, изроди без съвест, отчаяни нещастници, зверове!

Вас, ще ви пуснат на свобода, госпожо Петкова! Адвокатът ви ще измисли някакви оправдания, я че сте се чалнали, я че сте се претоварили в училище. Или в болката си от раждането сте стиснала рожбата си да я прегърнете, но от радост сте я удушили.

В багажника…

Само че пътят ви отсега нататък е само надолу.

Как ще гледате в очите роднините си, децата си?

Кой ще ви вземе повече на работа като учител?

Дори и чистачка в училище е опасно да бъдете…

И дори да ви простят привидно и отново намерите мястото в живота, често вечер ще ви събужда бебешки плач.

Ще идва от нищото и ще си отива в нищото.

И ще дълбае, дълбае, дълбае…

Освен ако не сте се превърнали вече в такъв социален пън-непукист, в какъвто част от българите вече се превъплатиха. За да оцелеят!

А там някъде в ъгъла плаче бебето, което живя само 10 минути.

Бебето на изгубената човешка милост и съвест!