Потоп в Черно море е имало, въпросът е как е станал. Вижте къде в Бургаска област има потопени селища

img
Д-р Калин Димитров, снимка: Труд

Д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, бе част от екипа, направил сензационни открития с „Havila Subsea“

Д-р Калин Димитров бе част от екипа, направил сензационни открития с изследователския кораб „Havila Subsea“, който акостира в Бургас. Експедицията е по проекта Black Sea MAP – един от най-големите за морска археология, организирани досега. Проектът имаше за цел да проучи подводното културно наследство в българската акватория на Черно море. Учените обявиха, че са разкрити останки от 60 корабокрушения за период от 2500 години. Най-впечатляващата находка е древногръцки кораб от пети век преди новата ера, който за 2000 години под водата не е претърпял никаква промяна и все още бил с навити въжета и изправена мачта.

Музеят на българското Черноморие ще се намира на созополския остров „Свети Кирик и Юлита“, разкри още пред Труд   д-р Калин Димитров.

– Г-н Димитров, лично премиерът Бойко Борисов се качи на борда на научно- изследователския кораб „Havila Subsea“, а после награди участниците в най-голямата експедиция по подводна археология до момента. Пред министрите, на заседание на МС, преди броени дни, той още веднъж подчерта, че откритите находки са уникални и че ще бъде направен археологически музей на Черноморието. Къде точно ще се намира музеят?

– Когато премиерът беше на борда на кораба, споменахме факта, че Министерството на културата получи остров „Свети Кирик и Юлита“ и сградите там. Мястото наистина е много подходящо за такъв музей. Много добре е ситуирано в Созопол, който е основен център на туризъма по Южното Черноморие. Основната сграда е на рибарското училище, която е на острова- самата тя е паметник на културата и историята и е много интересна.

Рибарското училище е създадено от българското правителство след Първата световна война, когато България получава забрана да има военноморски флот и всъщност това е един начин да се съхрани обучението по морски науки. То от една страна изпълнява тази задача, от друга страна, прави едно добро дело за многобройните сираци от войните в началото на 20-и век, които се приютяват тук.

След това се развива като военноморска база в края на 30-те години и така през целия период на социализма също е военноморска база. Поради отпаднала нужда, островът беше освободен от военните, корабите бяха прехвърлени в близката база Атия. След това, две или три години имаше разкопки, по време на които намериха останки от антични сгради, от християнска базилика и тогава всъщност се реши, че целият остров трябва да се превърне в музеен комплекс. Беше загатнато, че това ще е нещо, свързано с морето. В момента вече му дойде времето- един музей на Черно море, на подводната археология, на морската история, какъвто всъщност в България няма. Така че тези сгради на остров „Свети Кирик и Юлита“ и самото място – биха били много ефектни и подходящи за такъв музей. Какво по- добро място за морски музей от това, да е разположен на остров.

– Смятате ли, че това ще е стъпка в развитието на един нов вид туризъм, че за да видят експонатите, тук ще идват туристи от цял свят?

– Не можем да очакваме, че веднага ще се промени профилът на туристите, които идват в България, но със сигурност предлагането на атрактивни неща ще привлича и по-друг вид хора у нас, след като знаем в момента колко се е изкривил типа на масовите туристи, които идват. Така че, такъв елемент със сигурност ще има. Това е дългосрочен проект. Следващата година би могла да се изясни концепцията, но това е процес, който според мен ще продължи не по малко от четири-пет години.

– Коя е най-ценната находка на експедицията с кораба „Havila Subsea“?

– Ще се опитам да не отделям една конкретна находка. Ще посоча като голямо откритие тази панорама от корабокрушения, представяща корабоплаването в древността до наши дни. Най-късните са от 19-и век, дори от началото на 20-и, а най ранните са от пети век преди Христа.

– Разкажете повече за най-древния кораб от пети век преди новата ера, който открихте по време на експедицията?

– Той лежи на почти 2 километра дълбочина, на десния си борд. Добре се вижда целият му ляв борд, много добре е запазен страничният рул, има запазени въжета и др. елементи от органични материали. В предната част има останки от платформа, която е съществувала при носа. Комплексът от елементи, които могат да се видят, много приличат на корабите от пети век от гръцката вазопис. На една прочута ваза, на която е изобразен Одисей, вързан за мачтата от своите другари, за да не бъде привлечен от сирените, изображението на кораба е изключително близко и в детайли отговаря на това, което намерихме под водата.

По принцип Черно море е много благодатно за консервация на подобни останки. На дълбочини по големи от 150 метра, условията са изключително добри за консервация. Причина за това е липсата на кислород, като в резултат намираме останките от дървените корабокрушения в много добро състояние, непознато за други морета.

– Как ще се гарантира защитата на уникалните находки от посегателства?

– Те на практика са защитени от природата, тъй като са на големи дълбочини. Хубавото е че по-голямата част от тях са на непристъпни дълбочини.

– С какво тази експедиция преобърна представите на учените за историята?

– Това е леко пресилено. Историята, с нашата експедиция няма да се преобърне. Тя ще бъде принос за тези, които изследват древното корабоплаване и след извършването на анализ, пак казвам, ще се изясни- имало ли е потоп, нямало ли, бързо ли е станало, или не. Лично аз бих се въздържал да изказвам хипотези. Всичко е въпрос на получаване на анализи на съответните пластове, които сме регистрирали.

– Възможно ли е Потопът да е станал тук, на територията на нашето море, това реална хипотеза ли е?

– Това е реална научна хипотеза, изказана от двама американски геолози- Бил Райън и Уолтър Питман, които извършвайки проучвания за планираното преди години метро в Истанбул, установяват, че в Босфора всъщност, под седиментите, има дълбок каньон, сякаш издълбан от течаща вода. Анализирайки други данни за релефа на морското дъно, от северната страна на Босфора, те стигат до извода, че някога, в миналото, Босфора е бил затворен, а съответно Черно море е било отделен от Средиземно море басейн.

Тяхното ново виждане се състои в това, че те смятат, че Черно и Средиземно са имали голяма разлика в нивата и когато Босфора се е отворил по някаква причина, примерно земетресение, от Средиземно, което е било по високо, са се влели огромни маси вода в Черно. Това пък е предизвикало потапянето на големи участъци от древната суша. И те предполагат, че това събитие е запазено в колективната памет на човечеството като потоп.

В цялата тази хипотеза има много добър пи ар и заглавие, което много добре продава книгата им: „Ноевият потоп“. Няма никакво съмнение, че такова събитие се е случило. Че големи участъци от древната суша са влезли под водата. И това бе една от основните задачи на последния проект- да узнаем какво се е случило.

– Но дали все пак това е Библейският потоп?

– Като говорим за библейски потоп, реферираме към нещо, което е приказно. Дали е имало такъв човек- Ной, не е ясно. И се съмняваме, че наистина е натоварил всички същества на планетата в един дървен кораб… Пак казвам- потоп е имало, но дали всичко е станало бързо или постепенно, или по-бавно, е въпрос, който ще се изясни след като си довършим изследванията.

– Има ли в района потънали селища и колко?

– Много интересни обекти в нашите изследвания са потопените селища на българския бряг на Черно море. Аз съм праисторик и те са моята тема. Такова селище има в Созопол, във водите на днешното пристанище. Открито е, когато е правено пристанището. Другото селище е в района на Китен, също има и в района на Атия, на днешната военна база, както и при устието на река Ропотамо.

От всички тях, това в Созопол е най-интересно, тъй като е обитавано през две различни епохи- Късната каменно-медна епоха и отново през Ранната бронзова епоха през третото хил. преди Христа. Под водата от тези селища са останали структури- останки от праисторически къщи, останки от огнища, керамика, оръдия на труда. Има някои много интересни находки, сред които мога да спомена няколко костни и рогови предмети, като костна лъжица с изключително добре скулптирана глава на странно митично същество, приличащо на кон. Надяваме се догодина да продължим проучването на селището от Ранната бронзова епоха в района на Ропотамо.

– Освен потънали кораби, има ли нещо друго на голяма дълбочина- странни предмети, които сте открили?

– Не сме се натъкнали на такива неща. Най-древното корабокрушение датира от 5 век преди Христа

– От години се говори, че на дъното на Черно море лежат скелети на мамути и злато. Докъде е измислицата и каква е истината?

– Тези две твърдения са силно преувеличени, макар зад тях да има почти истина. Те са подхранвани от няколко факта. В района на Бургаския залив има находища на палентологични вкаменелости, които са бивни и затова хората си мислят, че става дума за мамути. А второто- за златото, е много несериозно, защото корабите, които плават в морето обикновено в древността са возели вино, жито, маслини, зехтин, метали. В днешно време товарите са петрол, въглища руди и т. н. Много рядко някой кораб е бил натоварен със злато, особено пък в Черно море.

– Значи не вярвате в историята за „Черния принц“- кораба пълен със злато на дъното на морето?

– Не, не вярвам.

– Какво мислите за изследователя Балард?

– Към него има противоречиво отношение. Той привлече вниманието към Черно море, но неговите изследвания са търсене на сензации и не са планирани с далечна научна цел.

– Вашият съвет към гмуркачите, когато се натъкнат на котва или амфора?

– Когато намират някакви останки, да не бързат да ги вадят. В много случаи, те са по-интересни на дъното, отколкото на брега. Изваждането, примерно на една желязна котва от морето, отива да краси заведение, а на дъното е свидетелство за мореплаването по тези места.

– Каква е връзката ви с морето, как се запалихте по подводната археология?

– Аз съм от София, но наистина морето е нещо, което ми е много близко. Запалих се от книги, които съм чел като малък. Имаше една библиотека „Нептун“ и ги четях с огромно удоволствие.

1 коментар

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

1 Коментар

  •  
    Маргарита Петкова
    2017-10-04 08:41:41

    Музеят ще бъде интересен не самоза туристи,но и за местното население.

Най-новото

Актуални теми

Цанко Цанков се бори за рекорд - преплуване на Бургаския залив

БАЛОВЕ 2019

Мащабно издирване, 2-годишно дете изчезна в Равнец