Част от бургазлии откриха евтин начин да облекат децата си за училище. По две семейства в кола, рано сутринта в събота, те потеглиха към Сливен, който е известен с битака си и ниските цени. Е, не с качеството на стоката, която често е втора употреба, или бракувана, но все пак са дрехи и маратонки. Скъсани, или протрити, децата без това ще ги докъсат.

На странния търговски обект, който не отговаря на никакви критерии за хигиена и където касовата бележка е непознато явление, може да се намери всичко и да се облечеш от глава до пети. Местната фабрика бълва чорапи и предприемчиви люде изкупуват некачествените партиди за жълти стотинки и ги продават по левче чифта. Или пет чифта за три лева. Въпросните чорапи топлят, а децата няма да ходят на изложба с тях я...Има и анцузи - втора употреба за по-големите на смешната цена - горница два лева, долница три. Или обратното.

Маратонките са пресен китайски внос, лъскави и нетрайни, но вършат работа. Нмират се и якета по пет лева, ботушки по четири. Някои приличат на извадени от боклука, но други изглеждат сносно. Въпрос на ровене и бързо откриване на подходящата обувка или дрешка.

Стоката е разположена направо на земята, върху найлони, или покривки, но това явно не притеснява никого. Всички ровят, разхвърлят, опипват, мерят върху другите си дрехи, стъпват върху асфалта, мръсотия до шия, но на кого му пука. Ако сте паралии, можете и да купите пералня за дрешките, продават и тях направо на земята. А край елетроуредите се търкалят тетрадки, моливи и книжки.

Пълна далавера и пълна трагедия. За бедните.

Богатите знаят къде да се обличат.