Е, няма такава държава! България държи здраво всички последни места във всички класации в ЕС, но по социална политика задминава и две трети от страниТЕ от Третия свят. За което статистиците, разбира се, удобно мълчат.

Три човешки трагедии тези дни потресоха по-чувствителните българи… но минаха и заминаха. Избори идат, бой с компроматни шпаги звъни от телевизионния екран! На кой му дреме за съдбата на малкия човек – за съдбите на една старица и една вдовица, които останаха сензация само два часа и после историите им бяха изместени от всевъзможни идиотски политически новини!

Вдовица с три деца от Сливен се обърнала към социалните работници за помощ, тъй като останала без работа. Тя поискала общинско жилище поне да не я дерат с наема. Общинарите обаче не само я отрязали, защото не е жителка на града, но и услужливо информирали Отдела за Защита на детето.

От там, вместо да подадат ръка на изпадналата в беда жена, току що погребала съпруга си, й нанесли още един удар – право в сърцето. Пристигнали бдителни чиновници, установили, че тя не може да издържа децата си и й ги… взели! Разпратили ги по приемни семейства, едното от които ромско. Така женицата останала хем без съпруг, хем без деца, хем на улицата. За нея никой не се погрижил, понеже е пълнолетна. Оставили я да се оправя сама с мъката и нещастието си.

Кошмарната си история Даниела разказа със сълзи на очи: „Аз поисках помощ, а те ми забиха нож. Дойдоха една сутрин и провериха какво имам в хладилника. Установиха, че храната не е достатъчно и ми взеха дечицата. Разделиха ги в три различни семейства“, ридае жената.

Безумното е, че на всяко приемно семейство държавата дава по 500 до 700 лева да гледа отрочето.

Кой и как някога е приел този закон, няма ли в него човешки фактор и защо не е предвидена индивидуална преценка за всяка отделна ситуация, не знаем. А да искаме от депутати, тотално откъснати от реалния живот, да отчетат, че зад всяка приета от тях буква и алинея стои човешка съдба… явно прекалено много искаме. Като всеки закон, този също е мъртвороден, или е за хипотетични безмозъчни роботи! Не и за хора.

Така се получава абсурда, че държавата плаща на три семейства около 2 000 лева да гледат чужди деца, а родната им майка остава на улицата. Не е ли по-нормално тези неща да се преценяват от съда? Колкото и да е корумпиран, родният ни съд все ще може да прецени, че е много по-добре тези пари да се дадат на майката и тя да се грижи за малките си деца. Така те няма да се травмират, оказвайки се внезапно в кризисни центрове и после в непознати семейства с престорено усмихнати родители и техни собствени отрочета на масата.

Но абсурдната ситуация не се изчерпва само с това. До 2 месеца време Даниела трябва да докаже пред съда, че може да се грижи за собствените си рожби, иначе децата й ще попаднат в списъка за осиновяване.

„Загубих съня си, загубих покой! Добри хора ми намериха работа! Плащам си квартирата. А сега трябва да ходя на съд, за да си върна децата. И не зная дали от там няма да преценят, че заплатата ми е ниска… и да не ги видя никога повече“, ридае почернената клета майка. „Докато работехме с мъжа ми, си ги гледахме без проблеми, но той почина и…“, завършва отровно драматичната си изповед тя.

Успех, Даниела! Макар че не сме много сигурни в адекватността на държавната машина, чиято функция явно вече е антисоциална и целта й е да мачка хората, а не да им помага!

Подобен е и случаят в Благоевград, където съседи намериха майка и дъщеря, починали от студ… И то починали преди повече от две седмици – вкоченени в малката си къщичка.

Така се живяли майка и дъщеря в Благоевград.

Семейството е било рисково. Майката – стара и болна, а дъщерята инвалид и се придвижмала с количка. Такива хора би трябвало да са в полезрението на социалните, но заети да отнемат деца от родителите им, чиновниците си стоят на топло в кабинетите и през ум не им минава да видят как живеят бедните нуждаещи се хора от контингента им. Пък то се оказало, че не живеят, а направо са мъртви.

Съседи забелязали чак след две седмици, че лампата в кухнята от дни не угасва. И сигнализирали в полицията. Двете тела били намерени едно до друго. Първа починала майката, а дъщерята изпълзяла полугола до леглото й, дълго се чудела защо не мърда и накрая премръзнала в очакване старицата да се събуди.

Всъщност дъщерята била настанена в дом и си дошла за Нова година. Но никой не се запитал защо след празниците не се е върнала в дома! Никой не я потърсил. Чиновническата наглост стигна дотам, че обвини съседите за това, че не са сигнализирали, че става нещо нередно. А съседите откъде да знаят какво всъщност става в бедната схлупена къщурка?

Има нещо много сбъркано в законите ни и в цялата ни държава.

На една майка взимат и трите деца, защото поискала общинско жилище. И колелата на системата я смачкали. Друга майка има нужда от помощ заради болната си дъщеря, но никой не ги поглежда! Дори в момента няма кой да ги погребе, освен ако общината не се смили.

Преди дни 48-годишната Рени Григорова пък направо поиска евтаназия… за нея и детето й: „Предлагам на държавата хуманен начин да се отърве от нас, щом не може да ни осигури нормален живот“, категорична е жената. Синът й Стефан е на 27 години, роден е с много увреждания, тежи 160 килограма и от 3 години не е излизал от дома им, защото крехката женица няма сили да го вдигне от леглото и да го изведе.

„Щом не можем да бъдем подпомогнати от една държава, която е в ЕС, предпочитам да ми помогнат поне с едно – с евтаназия. Тя е е по-евтина и няма да тежим на никого. Институциите само ни мъчат, а аз повече не издържам да гледам детето си в такова състояние. И да се боря за всяка стотинка помощ с чиновническата инквизиция“, категорична е Рени.

Рени


Тези и подобните на тях страховити случаи в държавата ни са десетки хиляди. И само една нищожно малка част от тях стигнат до медиите.

В момента хиляди хора мизерстват, гладуват, студуват. И в същото време още толкова хиляди чиновници стоят под климатиците в държавните служби.

Връзката между едните и другите е тотално скъсана, но на никого не му пука.

Мъртвите не могат да се оплачат…

Умиращите от глад и студ нямат сили да си търсят правата.

Законите в България са направени така, че има винаги вратичка… но за чиновника. Така че държавните служители, допуснали небрежност или безчовечност никога и за нищо на света да не бъдат наказани или осъдени. Да сте чули поне за един подобен случай?!

Истината обаче е една: В съвременна, европейска България за бедняците има само една милост – безплатно погребение. Дори евтаназия не им се дава.

Законът забранява!