Една година, след като земетресение с магнитуд от 7,9 по Рихтер разлюля Непал, двама българи, видели с очите си трагедията и усетили стихията под краката си се върнаха отново там. След трусовете на 25 и 26 април 2015 година почти 9 000 души загинаха, а над 100 000 бяха ранени, припомня Нова телевизия.След опустошителното земетресение Непал се съвзема. По време на трусовете там имаше и българи, сред които Татяна от Бургас. Година по-късно тя и друг българин – Стоян, все още помнят страшните картини след земетресението.

„Най-яркия ми спомен е паниката на животните. Всъщност паниката на гарваните във въздуха, и това усещане на смут, все едно идва краят на света”, спомня си Татяна.

„Катманду изглеждаше страшно, имаше навсякъде по улицата парчета тухли, прах, хора, които се щураха насам-натам”, допълва Стоян.

„Миналата година започнахме дейности, които са свързани с помощ на техните домакинства, и сега от чисто любопитство исках да видя дали наистина тези помощи, които сме пратили, са стигнали до техните получатели”, казва Стоян, който преди два дни се върнал от Непал.

Месец след земетресението през 2015 г. Стоян издава книга и всички средства от продажбата й отиват за пострадалите. Татяна се връща в Непал само няколко месеца, след като е искала възможно най-скоро да избяга от там.

„Непал изглеждаше по същия начин, много малко неща са възстановени, само уличните лампи и електронните табла бяха подменени, всичко беше все едно земетресението се е случило вчера”, разказва Татяна.

Заедно с група приятели създават благотворителна организация, с която не просто да събират средства, а всеки помага с ръцете си в строежа на съборените училища и домове. А хората, живеещи между най-високите върхове, виждат света съвсем просто. Спомените и срещите с хората на вълшебния Непал ще останат завинаги както за Татяна, така и за Стоян, който никога няма да забрави 4-годишния Гаураб Раи. Момченцето продавало цветенца от ягоди на хората, които минавали край него. И тази година Стоян с изненада го намира на същото място.

Хората на Непал са същите година по-късно и макар домовете на някои от тях все още да са купчина камъни, вярата им дава силата да продължават да се борят.