Връщането в България на тленните останки, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, е събитие с огромна историческа стойност, което изисква прецизност в терминологията. Това уточнение правят от Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас по повод зачестилата употреба на думата „мощи“ в медийното пространство.

Според музейните експерти терминът „мощи“ звучи тържествено и носи силен емоционален заряд, но в съвременната църковна употреба се свързва изключително с телесните останки на човек, почитан като светец. Българската православна църква почита Самуил като велик държавник и владетел, но той не е канонизиран и няма установен църковен празник, за разлика от други владетели като св. княз Борис-Михаил I Покръстител. Поради тази причина „тленни останки“ е далеч по-точната формулировка.

Самите останки са открити през 1969 година при разкопки в базиликата „Св. Ахил“ в района на Малкото Преспанско езеро. На базата на мястото на погребението, историческия контекст и антропологичните белези, един от скелетите е идентифициран като принадлежащ на българския цар.

От РИМ-Бургас подчертават, че терминологичната точност по никакъв начин не обезценява събитието. Цар Самуил (991/997-1014) заслужава държавни почести и уважение за мястото си в българската история, без да се смесва националната памет с църковната канонизация. Според историците най-силната и коректна формулировка остава: България посреща тленните останки на своя цар.