Разследващите в Европа вече може да искат директно от доставчиците на електронни услуги, мобилните оператори и включително гигантите Meta, Google или Microsoft, данни за текстове, чатове, трафични данни и имейли. Накратко казано - това е дигитална революция в разследването на престъпления.

България обаче е доникъде с приемането на законодателството, с което да въведе европейската директива. Освен в нея новите правила са залегнали и в еврорегламент (2023/1543), който влезе в сила вчера. За проблема алармира новосъздаденото сдружение на независимите прокурори.

С правилата разследващите органи в ЕС получават два мощни инструмента: европейска заповед за предоставяне и европейска заповед за запазване на данни, която блокира риска данните да изчезнат, докато бъде поискано предоставянето им.

По силата на регламента разследващите могат да искат данните директно, без тромави бюрократични процедури между държавите, когато се разследва каквото и да е престъпление - от кражба, до убийства и сложни киберизмами. Стандартният срок за получаване на данните е 10 дни, а при спешни случаи - 8 часа. За сравнение, досегашните процедури отнемат от 4 месеца до близо година. Може да се искат данни за абонатите, за самоличността на ползвателите, за трафичните данни и за съдържанието. В последните два случая трябва да има и санкция на съд.

Макар държавите членки да имаха 3 години да се подготвят, България изобщо не е готова за тази промяна - няма приети закони, внедрена дигитална IT система (JUDEX), нито магистрати, обучени да работят с нея. Наскоро имаше обучение за JUDEX, организирано от Европейската комисия, и малък, крайно недостатъчен брой прокурори са участвали, научи "Сега". Колкото до правната страна, обучение изобщо не е имало.

Електронните доказателства са изключително нетрайни и затова е много важно да се събират бързо. Докато много държави вече имат готовност да действат светкавично, българските магистрати остават с вързани ръце.

Киберпрестъпления, финансови измами, онлайн тормоз, трафик на хора и организирана престъпност почти винаги оставят следи в чуждестранни сървъри. Вместо българските прокурори да изискат чатове, имейли, снимки, видеа за 8 часа при спешност, те ще продължат да разчитат на остарели международни процедури, които отнемат месеци. През това време ключови доказателства просто се изтриват. Съвсем пресен пример за възможното използване на този инструмент е разследването на убийството на Георги Кузев в Пловдив, както и дейността на всякакви радикални и неонацистки групи, както и "ловци на педофили".

Тъй като България не е въвела в законодателството си необходимата директива и не е посочила кои са нейните компетентни органи, разследващите у нас формално нямат законова процедура, по която да изпращат тези заповеди.

Европейската комисия вече започна наказателна процедура срещу България за забавянето. Освен че българските граждани губят защита, държавата е застрашена и от финансови санкции за неизпълнение на европейското право.

Брюксел даде на държавите 3 години преходен период. У нас Министерският съвет включи промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) едва през май 2026 г., но до момента приет закон няма. Все пак този път страната ни не е на дъното сама. В нашето положение са още 9 държави. Напълно готови са само 10.