Честваме Тодорова събота или Тодоровден, както паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска. Днес е празникът Тодоровден. Отбелязва се в първата събота на Великия пост. Нарича се така, защото е свързан с името на християнския мъченик от началото на четвърти век Теодор Тирон. Паметта му се чества на 17 февруари, а днес се припомня една чудна случка.

Половин век след смъртта на мъченика Теодор на власт дошъл император Юлиан – високообразован човек, но заклет противник на християнството. Той се заел да възстанови езичеството и останал в историята с прозвището Юлиан Отстъпник (от вярата, защото преди това бил кръстен като християнин). Създавал всякакви трудности на християните и затова в първите дни от Великия пост заповядал в столицата да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни на пазара.

Но свети Теодор се явил на цариградския архиепископ насън и му казал: „Предупреди християните да не купуват храна от пазара – храните са поръсени с кръв от идолски жертви! Които нямат постна храна у дома си, нека си правят коливо (т.е. да варят жито с мед)“. Учуденият архиепископ запитал кой е този, който се грижи за християните, и чул: „Аз съм Теодор Тирон и съм пратен от Бог в помощ на християните“. Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо.

От признателност към свети Теодор Църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост с коливо да почита паметта на великомъченика.

Преподобният Василий живял през първата половина на осми век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий отстоявал истината без страх.

Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и с другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на XVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход.

Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

Народни поверия и обичаи

Според поверието, на този ден св. Теодор облича девет кожуха, възсяда коня си и отива при Бог, за да измоли настъпването на лятото.

При изгрев слънце стопаните сплитат гривите и опашките на конете, украсяват ги с цветя и мъниста, след което ги водят на водопой. Жените приготвят специални хлябове (често във формата на подкова), от които дават и на животните. В църквата се благославя варено жито.

Кушиите (конните надбягвания) са кулминацията на празника. Победилият кон получава нова юзда, а стопанинът му – риза или кърпа. След състезанието победителят посещава домовете в селото за здраве и благоденствие.

Празничната трапеза

Тъй като празникът е по време на пост, ястията са изцяло постни, но символично богати: варено жито, обредна питка, баница с праз, боб, гъбена чорба и специфичната „тудоровска леща“. Освен това се сервират печива и ядки като: печена тиква, дюли, зимни круши, орехи и чесън. Масата се декорира с цъфнал дрян и царевични мамули.

На Тодоровден се спазват строги ограничения, особено от жените:

  • Забранено е шиенето, преденето, тъкането и прането.
  • Не се обличат бели дрехи.
  • Вярва се, че трябва да се избягва зачеване през тази седмица, за да не се роди дете със свръхестествени заложби или такова, което след смъртта си би се превърнало във върколак.

Имен ден празнуват всички с имената Тодор, Теодора, Теодор, Тодорка, Божидар, Божидара, и производните.