На 11 септември православната църква почита паметта на една изключителна светица – преподобна Теодора от Александрия. Нейният живот е изпълнен с изпитания, падения и покаяние, които я превръщат в символ на смирение и непоколебима вяра. Историята ѝ е пример за това как човек може да намери пътя към Бога дори след най-тежките грешки.

През V век в космополитния и духовно активен град Александрия живяла млада и красива жена – Теодора. Тя била щастливо омъжена, но по човешка слабост извършила изневяра. Грехът тежко я измъчвал и на следващия ден младата жена потърсила съвет от игуменката на близкия женски манастир. Разговорът променил живота ѝ завинаги. Решила да се отрече от досегашния си живот и да посвети себе си на Бога, но избрала необичаен път – да се представи за мъж и да влезе в мъжки манастир.

С остригана коса и облечена като монах, тя тръгнала към Светата обител на около 18 километра от дома си. Вратарят я приел като непознат млад мъж, а игуменът – предпазлив – не допуснал новодошлия веднага. Теодора прекарала нощта пред портите, борейки се с изкушения и страхове, но останала непоколебима. На следващия ден била приета под името Теодор. Там започнал нейният истински духовен подвиг.

В манастира тя впечатлявала всички със своето усърдие, молитва и стриктно спазване на правилата. С годините обаче я застигнало ново изпитание – клевета, която щяла да бележи живота ѝ за дълго. При едно от пътуванията си до града Теодора пренощувала в друг манастир. Племенницата на игумена се влюбила в младия „монах“ и когато той отхвърлил нейните домогвания, решила да отмъсти. Девет месеца по-късно тя се появила с дете и обвинила Теодор, че е бащата.

Игуменът на обителта не повярвал на обясненията и изгонил Теодора заедно с бебето. Светицата приела обвинението със смирение, грижела се за детето в бедна колиба и благодарение на помощта на пастири успявала да осигури мляко за бебето. Монасите я подигравали, но тя търпяла с кротост и продължавала да се моли. След седем години по Божие откровение игуменът разбрал, че обвиненията са несправедливи и върнал Теодора обратно в манастира.

Животът ѝ бил изпълнен и с чудеса. По време на тежка суша именно нейните молитви помогнали да бъде намерена вода в кладенеца, който според слуховете никога не пресъхвал. Вместо да приписва заслугата на себе си, тя отдала чудото на игумена – още едно доказателство за дълбокото ѝ смирение.

В последните си дни Света Теодора предала духа си в мир, след като се простила с детето, което отгледала като свое. Едва след смъртта ѝ станало ясно, че монах Теодор всъщност е жена. Игуменът се разкаял горчиво за несправедливостта, която ѝ сторил. Отгледаното от нея момче приело монашески постриг и също носело името Теодор, а по-късно било избрано за игумен на същия манастир.

Днес Света Теодора от Александрия остава вдъхновение за вярващите със своята безкрайна търпеливост, сила на духа и истинско покаяние. Нейният живот напомня, че дори след тежки падения човек може да намери спасение чрез вярата и смирението.

Имен ден празнуват: Теодора, Теди, Дора, Теодор, Тео.