На 31 август светът отбелязва 155 години от рождението на д-р Мария Монтесори – една от най-ярките личности в историята на педагогиката. Италианската лекарка, философ и визионер, създава образователен подход, който и днес се смята за революционен. В основата му стои простата, но силна идея – детето е центърът на образованието. То е свободно, любознателно и способно само да изгражда знание, стига да му се даде подходяща среда и доверие.

На надгробния и камък са изписани думите: „Моля скъпите, всесилни деца да се обединят с мен за изграждането на мира в човека и в света.“ Това е послание, което надхвърля рамките на училището – призив за човечност и глобално съзнание.

Днес, повече от век по-късно, светът продължава да търси „иновативни“ решения в образованието. Ироничното е, че много от тях звучат като преоткрити идеи на Монтесори. „Персонализираното обучение“ е продължение на убеждението и, че всяко дете има свой ритъм на развитие. „Обогатената среда“ и „гъвкавите пространства“ са отражение на нейната „подготвена среда“. Учителят като „фасилитатор“ или „коуч“ е именно онзи педагог, за когото тя казва: „Учителят трябва да се отдръпне, когато неговото присъствие вече не е нужно.“ А модерните понятия „STEAM“, „проектно-базирано учение“ и „учене чрез преживяване“ се коренят във вярата и, че „ръката е инструмент на ума“.

И в България все повече съвременни специалисти и практици залагат на подходи, близки до нейната философия – макар името и рядко да се споменава пряко. Това показва, че наследството на Монтесори е живо, дори когато е облечено в нови термини и концепции.

На 155-годишнината от рождението и да преоткрием смисъла в издържалите проверката на времето нейни думи:

„Децата – това са хора дадени ни за определено време, и от нас зависи тяхната вяра в себе си и в света.”.