Чужденци съсипват и това лято дюните и дивите плажове по Черноморието. Румънци, поляци, чехи влизат в защитените зони с каравани, кемпери и джипове и летуват безплатно директно на пясъка. Не ги спират поставените предупредителни табели на български и английски език, които указват, че влизането и паркирането е забранено и има глоби от 100 до 5000 лв. Причината е, че и да отнесат акт, той трябва да бъде преведен и връчен, а докато това се случи, те напускат. По-уязвими са българските фенове на дивото къмпингуване, затова те по-рядко излизат на първа линия и предпочитат да бивакуват в горички край плажа. Ако все пак ги заловят, почти винаги оспорват акта в съда.

Наблюдения с дрон спират незаконните къмпингари по Южното Черноморие, увериха от Областна администрация - Бургас. Идеята за използването на дрона е на областния управител Владимир Крумов, тъй като в реално време те показват нарушителите и никой не е в състояние да се скрие от направената от летателния апарат снимка.

Първата проверка за това лято беше извършена на плаж “Вромос”, където бяха установени 32 обекта - основно каравани, кемпери и пътни превозни средства, разположени частично или изцяло върху пясъчни дюни. Съгласно действащото законодателство, дюните са част от морския плаж и представляват защитена територия.
Именно “Вромос” е плажът, който привлича като магнит нарушителите от години независимо, че славата му е на “радиационен плаж”.

Заливът е скандално известен, защото има красива ивица, която е до пътя Созопол- Бургас, но замервания преди години показаха, че е радиоактивен.

Десетки нарушители бяха засечени тези дни на ивиците Дуранкулак, Езерец и Крапец при разпоредени от министъра на околната среда и водите Манол Генов проверки на експерти от Басейнова дирекция “Черноморски район”, РИОСВ-Варна, МВР, Областна администрация-Добрич и Община Шабла. Те продължават до края на седмицата. Най-много каравани и коли са струпани на Крапец. Мястото е любимо за сърфистите. Там има малък къмпинг, но повечето туристи прииждат със свои кемпери, които паркират на пясъка. Опъват шатри и палатки пред тях и се отдават на безплатна ваканция. Незаконното селище изниква в началото на всеки сезон и се разтурва чак в края на септември.

Румънците често въртят и бизнес с каравани, като ги отдават под наем на свои сънародници. “За да се предпазят от санкции, вече махат регистрационните им номера”, каза пред “Труд news” кметът на Шабла Мариян Жечев. Той изрази учудване, че в проверките не участват представители на Министерството на туризма, защото по закон само те имат право да пишат актове за палатки на пясъка, а МВР - за превозните средства.

“Колкото и табели на колкото и езика да сложим, ефект няма да има, защото страната ни вече е известна като място за безплатно диво къмпингуване. Над 10 г. се борим да бъде въведен ясен регламент. Той бе описан в Закона за устройство на черноморското крайбрежие през 2019 г., но наредбата към него, в която са конкретните мерки, бе атакувана от протестиращи на жълтите павета и отлежа дълго. Приета бе чак сега, преди дни. Повечето текстове са с 1-годишен гратисен период, така че за сезон 2027 се надявам да бъде въведен ред и да се решат доста проблеми”, допълни Жечев.

Проверките на институциите по дивите плажове на Север продължават до края на седмицата, а нарушителите са десетки.

Най-сериозният е с боклука, който къмпингарите генерират. Всяко лято в Шабла той е около 500 тона и струва на местната хазна близо 120 000 лв. Плащат ги жителите на общината, която не получава нито лев приходи от плажуващите гости. По правило те си идват с провизии, купуват от местните магазини много малко продукти, а в контейнерите е пълно с опаковки от румънски вериги. Преди няколко години къмпингуващи на Крапец северни съседи дори продаваха алкохол на черно. Поставяха чашки с водка, джин и мента на масичка и я наблюдаваха отдалеч. Клиентите оставяха банкноти под покривката, за да не пострада незаконната пивница при внезапна проверка.

На тези практики ще бъде сложен край с наредбата. Тя дава повече правомощия на общините. Местата за диво къмпингуване ще трябва да се регистрират, както и гостите им, а собствениците ще подписват договори за сметоизвозване, обясни кметът на Шабла.

По думите му следващата голяма задача ще е създаването на възможности за разкриване на къмпинги по Черноморието. “Този вид почивки стават все по-модерни и търсени, но природа само не стига, а къмпингите са твърде малко - по един в Крапец, Дуранкулак и два в Шабла. В общината има под 2000 легла за настаняване, а в същото време плажовете са обширни и могат да поберат спокойно до 160 000 души. Потенциалът е огромен, но е нужно да се разреши изграждането на къмпинги в неурбанизирани територии, защото за всеки са нужни поне 4-5 дка, а урбанизираната земя до морето е твърде скъпа и начинанието става нерентабилно”, посочи Мариян Жечев.

Кметът на Приморско:

Правим ежедневни проверки

Мария Кехайова

Правим ежедневни проверки на територията на цялата община за незаконни къмпингари и всякакви други проблеми. Обходите ни са свързани и с превенцията против пожарите. Правим ги съвместно с горски и полицаи. Това съолщи пред “Труд news” кметът на Приморско Иван Гайков. Понякога засичаме паркирали на непозволени места за деня летовници, но те веднага преместват автомобилите си. Наблюдението ни към този наболял проблем е адекватно, каза още кметът Иван Гайков.

Коли се състезават по пясъка

В Паша дере гледат и домати край плажа

Така изглежда всяка есен гората над девствения плаж Паша дере. Цяло лято там бивакуват безплатно летовници, които оставят след себе си камари боклук и разруха.

Варианти за ограничаване на колите в защитени крайморски местности обмисля и Община Долни чифлик, на чиято територия е най-обширният български плаж - Шкорпиловци и защитената местност “Камчийски пясъци”.

Там миналата година бе разтурен цял град от над 60 каравани, два микробуса, палатки, маси, столове, метални конструкции на шатри, постройка от дървени палети, хладилник, пейки и др. инвентар за диво къмпингуване.

Само 11 от караваните имаха регистрационни номера. Оправданието на къмпингарите е, че няма къде да си оставят колите. Затова местната администрация обмисля да постави преградни елементи и преговаря със собственици на два терена до плажа там да бъдат обособени платени паркинги за близо 80 коли.

Голям катун се оформя всяко лято и в гората над девствения плаж Паша дере южно от Варна. Десетки каравани, самоделни навеси, палатки окупират пространството между дърветата. Някои от обитателите им дори си правят градинки с домати. Други палят огньове, а през есента гората прилича на бунище, осеяна с камари боклук, който почистват обичайно доброволци от природозащитни организации. Паша дере е любимо място и за дрифтове.

Мощни джипове орат пясъка на метри от плажуващите. Последният случай бе от 6 юли, когато коли с българска и грузинска регистрация си организираха състезание на плажа. След подаден сигнал собствениците бяха разкрити и глобени с по 1000 лв.

Въвеждат разумни изисквания

Царево: Палатки върху дюни няма никъде в Европа

Мария Кехайова

Община Царево от години се опитва да реши проблема с безразборното къмпингуване върху пясъчните дюни в нарушение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Снимките са от плаж Корал и показват абсолютно нарушение на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, според който върху плаж за природосъобразен туризъм Корал е забранено поставяне на палатки. За съжаление на плаж Корал те са разположени и върху дюните. Това не е пример за къмпингуване, защото такъв тип къмпингуване не е разрешен никъде в Европа.

Българското кемпер общество не е доволно от наредбата

Предлагат дигитална платформа за плащане на такса смет

Членовете на Българското кемпер общество не харесаха Наредбата за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона А и Б извън териториите на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Според нея дивото къмпингуване може да става само на обособени места в държавни, общински или частни имоти, разположени в горски, земеделски земи и в незастроени имоти.

Разрешение за създаването на зоните се издава със заповед на кмета на съответната община за срок от 3 години и в периода от 1 май до 30 септември. Изискването е да се посочат предварително броя палатки, които не бива да заемат повече от 70% от площта на имота. Трябва да се представи и схема с местата за разполагане на тоалетни, контейнери за смет, транспортен план и такса за ползване на мястото.

Срокът от 3 години е много къс, смятат от Българското кемпер общество. В открито писмо в края на юли оттам атакуваха и въвеждането на разрешителен режим, като настояха той да е уведомителен за временни лагери с до 3 кемпера или палатки, да има опция за 72 часа свободно къмпиране и дигитална платформа за заплащане на такса смет и други отчисления към общините.

90% от санкционираните са от северната ни съседка

Глобиха румънски туристи

Румънски туристи, които са прекарвали почивката си на див плаж в България край Шабла са глобени. Те са паркирали колите и караваните си в защитена зона, което е забранено от закона в съседната ни държава, съобщава в специален репортаж от България румънският телевизионен канал Digi24. Над 100 са глобите при акция, в която е участвала и румънската полиция.

“Най-честото оправдание, което получаваме, е липса на информация, непознаване на закона и разбира се, чуждестранните туристи се оправдават с това, че не знаят български език. Проблемът е, че информационните табели със забраните и ограниченията, поставени от колегите от “Околна среда”, се премахват и по този начин се пречи на другите да бъдат предупредени”, каза Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция “Черноморски район”. 90% от глобените туристи в тази контролна акция са румънци.

“Проверките няма да са инцидентни, а ще продължат до края на летния сезон. Надявам се, че догодина, от началото на летния сезон, който е от 1 май до 30 септември, те ще продължат и ще бъдат ежедневни”, каза главен инспектор Трифон Бойчев, който е началник на сектор “Престъпления против околната среда, дивата природа и животните” към Главна дирекция “Национална полиция”.

Повредата на пясъчните дюни в района на Шабла се счита за престъпление в България и заловените рискуват до 3 години затвор. Никой турист не е получил подобно наказание, но глобите, които са им били наложени, са били сериозни, а именно в размер на 2500 леи, или 1000 лева.
Източник: Труд