В четвъртък на Шестата седмица след Пасха празнуваме Възнесение Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос.

Още докато бил с учениците Си, преди Своите страдания, Христос им обещал, че ще им изпрати Св.Дух, казвайки: „За вас е по-добре Аз да замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас” (Йоан 16:7).

А след Възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е самият Той –възкръснал. Именно в тия дни (от Възкресение до Възнесение Господне) Господ им изяснявал тайните на Царството Божие.


Важен ден: Изпращаме Великден, почитаме български светец, съсечен с брадва


Този светъл празник Възнесение Господне българският народ нарича Спасовден.

Празникът на славното Възнесение Господне не случайно от благочестивия български народ е наречен Ден на Спасителя, тъй като с възнесението на Иисуса Христа се завършва делото на спасението, открива се небето за всички повярвали в Него, за да могат да станат съобщници на Неговия живот и следователно да бъдат изкупени и спасени.

Традиции и поверия

Спасовден заема особено място в българската народна традиция. Смята се, че в този ден душите на покойниците, които от Велики четвъртък са били „на свобода“, се прибират обратно. Това придава на празника не само религиозно, но и дълбоко мистично значение.

Според вярванията, на 40-ия ден след Великден в горите се появяват самодиви – вълшебни същества, които се кичат с росен – растение с магическа лечебна сила. Именно затова болни хора отиват да преспят върху росенови ливади с надеждата за изцеление.

Празникът е свързан и с ритуали за дъжд. В народната традиция се вярва, че ако на Спасовден завали, годината ще бъде плодородна. В някои села хората излизат нарочно под дъжда, вярвайки, че така ще получат здраве и благословия. Пастири извеждат стадата, за да „прихванат“ силата на деня и да осигурят здраве за животните.

Обичаите варират в различните региони, но навсякъде Спасовден се свързва с надежда, изцеление и плодородие – символи, които го правят важна част от българското духовно наследство.

Спасовден се празнува от хлебарите, сладкарите, цветари, хотелиери. По традиция на този специален ден се слага празнична трапеза.


Не очаквайте почерпка от именици - днес е по-различен празник


Ето кои са основните:

  • Курбан – варено овнешко месо, често приготвено с ориз или жито, като жертвоприношение за здраве и благословия.
  • Питка или обреден хляб – украсява се със символи на плодородието и се раздава за здраве.
  • Зелник или баница – пълнени с коприва, лапад или спанак, те символизират връзката със земята и природата.
  • Мляко с ориз или друг обреден десерт – символ на изобилието.

В нощта срещу Спасовден страдащите от нелечими болести могат да получат чудодеен лек, с помощта на красиво самодивско благоуханно цвете, според народните предания и митове. Вярва се, че в тази необикновена нощ русалки и самодиви пръскат роса по нивите и ливадите, в която има целебна сила. Затова хората излизат рано призори и се търкалят в росната трева, за да са здрави през цялата година.

Имен ден празнуват: Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска и всички производни на тези имена.