В сряда на шестата седмица след Пасха, т.е. Възкресение Христово или Великден, "се отдава", "изпраща се" този най-голям празник за православните християни.

Всички празници в чест на Иисус Христос и на Света Богородица се честват по няколко дни и накрая "се отдават", завършва този период на продължаващото им честване.

Само Пасха се чества цели 40 дни и се отдава днес. През всички тези дни се четат и пеят молитви, посветени на Възкресение Христово, а вместо обичайния поздрав се поздравяваме с "Христос воскресе!" и отговаряме "Воистину воскресе!".

Днес е последният ден от този дълъг период, а утре честваме вече друг голям празник - Възнесение Христово.

На този празник Църквата е установила утринното и литургийното богослужение да бъдат същите като във възкресната нощ.Така тя иска християните да си припомнят възкресната радост и да се простят с „Празника на празниците“.

На богослужбата за последен път през настоящата година се изпълняват радостните стихири: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му“, „Тоя ден Господ е сътворил; да се зарадваме и да се развеселим в него…“, наситени с толкова дълбочина и смисъл.

На 28 май църквата почита Преп. Никита, еп. Халкидонски. Преп. Софроний Български

Житие на св. преподобни Никита, епископ Халкидонски

От млади години Никита се подвизавал в пости молитва. Той бил образец на всяка добродетел. По-късно станал епископ в Халкидон. Той ръководел своето паство с личния пример на своя съвършен живот и неуморимо добротворство всред отрудените люде, които се нуждаели от съвет, утеха, закрила и помощ. Той бил особено милостив и благодетелен към сираците и вдовиците.
Свети Никита много пострадал заради иконопочитанието от император Лъв Арменец (813-820 г.), когото той открито изобличавал, като му обяснявал православното учение за иконите. Той бил пратен на заточение, където и умрял.

Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски)

Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.

Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на св. Йоаким І, патриарх Търновски и преподобни Димитрий Бесарабовски), гдето се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня.

Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.

Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.

Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Тия сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на св. Георги, който пострадал през 1515 година.